Автор: П-р Нерсес Кетикян
20.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Гехард (на арменски Գեղարդ (geghárd), в превод - „копие“), за
който също използва старото име Айриванк („пещерният манастир“), е манастирски
комплекс, уникална архитектурна структура в
област Котайк, Армения. Намира се в
дефилето на планинската река Гохт (десния приток на река Азат), на около 40 км югоизточно
от Ереван. Включен е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Пълното име
е Гехардаванк (на арменски: Գեղարդավանք, (geghárdavánk), в превод - „манастирът
на копието“). Името на манастирския комплекс идва от копието, с което пронизано
е тялото на Исус Христос на кръста, и както се твърди, е донесено в Армения от
апостол Тадей с много други мощи. Сега копието е изложено в Музея на Първопрестолния
Свети Ечмиадзин.
Скалите
около манастира са част от дефилето на река Гохт, което подобно на манастирския
комплекс е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Някои от
храмовете на манастирския комплекс са напълно издълбани навътре в скалите, а
други са сложни структури, състоящи се както от стени, така и от стаи,
издълбани дълбоко в скалата. На територията на манастирския комплекс има
множество издълбани върху каменни стени и отделно стоящи Хачкари (Каменни
кръстове). Гехард е едно от най-посещаваните места в Армения от туристите.
Манастирът
е основан през IV век на мястото на свещен извор, произтичащ от пещерата.
Затова първоначално се е наричала Айриванк (на арменски - Այրիվանք), което означава „пещерният
манастир“. Според преданието основател на манастира е бил Св. Григорий
Просветител.
За първи
път манастирът е бил разрушен от арабите през IX век. От по-ранните структури
на Айриванк нищо не е оцеляло. Според средновековните арменски историци,
манастирският комплекс освен религиозни сгради е разполагал и с добре
оборудвани жилищни и офис сгради. През 923 г. Айриванк е много тежко пострадал от
превземането му от Наср, заместник-регент на арабския халиф в Армения, който
разграбва всички ценности, включително уникални ръкописи, и изгаря величествените
манастирски сгради. Земетресенията също са нанесли значителни щети.
Въпреки
факта, че има надписи, датирани от 1160 г., основният параклис е построен през
1215 г. с покровителството на братята Закар и Иван Закарян, военноначалници на
грузинската царица Тамара, които завземат по-голямата част от Армения от
селджуците. Притворът, частично свободно стоящ, частично издълбан в скалата, е
построен по-рано през 1225 г., а църквите, издълбани в скалите - в средата на
XIII век. След това манастирът е придобит от княз Прош Прошян, който е наследник
на княжеския клан Закарян. В кратък период домът на Прошян построява пещерни
структури, които донасят на Гехард заслужена слава - втората пещерна църква, семейна
гробница, параклис Папак и Рузакан, зала за срещи и обучение (срутена в средата
на XX век), както и множество монашески килии. Стаята, простираща се от
североизточната част на притвора, през 1283 г. става гробница на княз Прош Прошян.
Съседната стая също е била издълбана с герба на фамилия Прошян - орел, държащ
агне в ноктите си. Няколко стъпки на запад от притвора водят до гробница, изсечена
през 1288 г. за Папак Прошян и съпругата му Рузакан. През 1200-те години на
миналия век домът Прошян оборудва манастирския комплекс с водоснабдителна
система. В онези дни Гехард е бил известен още като „Манастир на седемте
църкви“ и „Манастир на четиридесетте олтара“. От всички страни скалата,
пещерите и Хачкарите обграждат манастира.
Известно време
манастирът не функционира, а през зимата основната църква е използвана като
убежище от номади от племето кара коюнлу, преди да бъде възстановена в
предишното си състояние от няколко монаси от Св. Ечмиадзин след
присъединяването на Източна Армения към Руската империя.
Гехард е
известен и с мощите, които са били съхранявани в него. Най-важното от тях е
копието, с което стотникът Лонгин пронизва тялото на Исус Христос, разпнат на
кръста, за което се смята, че е донесен от апостол Тадей, поради което е използвано
името на манастира и до днес - Гехардаванк, записано за първи път в
документален източник през 1250 година. Този факт прави манастира популярно
място за поклонение на арменците в продължение на много векове. Мощите на
апостолите Андрей и Йоан са били дарени през XII век. През следващите векове
благочестиви посетители предоставят на манастира земя, пари, ръкописи и пр. В
една от пещерните килии през XIII век е живял известният арменски историк Мъхитар
Айриванеци. Освен легендарното копие, нито едно произведение на приложното
изкуство не е оцеляло в Гехард. В края на копието има прикрепена плоча с
диамант, върху която е издълбан гръцки кръст с разширяващи се краища. През 1687
г. е изработена специална позлатена сребърна кутия за копието, което сега се съхранява
в съкровищницата на Първопрестолния Св. Ечмиадзин.
Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар