Автор: Музей-институт
на Арменския геноцид
27.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Михран Мавиян е роден на 26 юли 1900 година в
Адабазар. През лятото на 1915 година турските власти започват
избиването и
депортацията в Адабазар, където са живели 25 000 арменци. Цялото семейство
на Мавиян загиват, спасяват се само трите деца – Михран, сестра му и брат му.
През октомври 1918 година, след примирието на Мудрос те заедно с други 4000
арменци се връщат в Адабазар, където намират дома си разрушен и се принуждават
да напуснат родното място. Около 300 арменци, които все пак решават да останат,
по-късно биват избити. След дълго скитане, Михран Мавиян през 1923 година
пристига във Франция, установява се в Марсилия и развива активна обществена
дейност. Бил е член на Комитета за подпомагане на Армения, а от 1928 година –
на Комунистическа партия във Франция.
През 1940-1944 год., през годините на германската
окупация на Франция, Мавиян е участвал във френската съпротива, членува в групата
на арменския герой на френската съпротива Мисак Манушян. Мавиян в спомените си
пише: „След 1941 година хитлеристите
изхвърлиха маските си на „добри завоеватели”. Започнаха от евреите, които
принуждаваха да носят на гърдите си жълтите звезди. После събраха заедно всички
жени, мъже, старци и деца, и ги заведоха в Дранс. Всичко това ми припомняше
трагедията на арменците през 1915 година.” |
| Арменски квартал в Адапазар |
В групата на Манушян имаше представители и на други
националности, в това число и един евреин на име Лео, който бе бивш борец в
интернационалната бригада, която през 1936-1939 год. в Испания се е борила
срещу итало-германските завоеватели и фашистите. Става ясно, че трябва да го
крият. Мавиян взема от Арменската апостолическа църква свидетелството на Левон
Басмаджян от Адабазар, въз основа на което изготвят документи за Лео като
работник в германско летище, което се строи в град Конш. Михран в книгата си
отбелязва, че Лео оправдава всички тези усилия, превръщайки се в един от
най-смелите борци в групата на Манушян.
 |
| Мисак Манушян |
Но делото на група от арменската съпротива в
окупирания Париж няма как да остане незабелязана от германската полиция. На 22
февруари 1944 година е арестуван Манушян и заедно с няколко негови бойни
приятели, са разстреляни в Мон-Валериан, недалеч от Париж. В същото място през
годините на окупацията са разстреляни над 4500 души. Мавиян е арестуван
следващия ден, на 23 февруари, затварят го в затвора „Френ”, който е
предназначен за онези, които са осъдени на смърт, а оттам единственият „изход”
са концентрационните лагери. След като един месец е подлаган на изтезания и
разпити, Мавиян е преместен в концлагера „Компиен”, предвиден за политически
затворници и военнопленници: „Вече нямах
име или фамилия, а само номер – 29063”.
 |
| Той е преместен във фабриката на смъртта „Аушвиц”, на портите на която е написано: „Трудът дава свобода” |
На 27 април 1944 година заедно с още 1800 души
Мавиян го водят в Германия. Той е преместен във фабриката на смъртта „Аушвиц”,
на портите на която е написано: „Трудът дава свобода”. Мавиян отбелязва, че
пушекът, който непрекъснато излиза от камината на каменната квадратна постройка
в „Аушвиц”, се превръща в неговия кошмар. От Аушвиц до Бухенвалд, после в
Флосенбург, който „в сравнение с Бухенвалд
бе ад. Никой не излизаше оттам жив.” В концлагера Мавиян става очевидец на
нечовешките зверства на нацистите, смъртта на свои приятели, в това число и
един арменец, претърпява безброй лишения.
 |
| Аушвиц |
През 1945 година във Флосенбург водят политически
затворници и от други концлагери. Евреите биват убивани на място, а другите ги
принуждават да вървят към планините. На 20 април концлагерът е изпразнен. „Отново преживявам юношеските си години,
пътя на изселването на моя народ. Виждам трупове на арменци, хвърлени покрай
пътищата за храна на вълците и гаргите. А сега вървя покрай труповете на хора,
които принадлежат на различни народности от цяла Европа.”, пише Мавиян.
Приближават американски военни машини, в небето се
виждат самолети, които не са германски. Мавиян разбира, че вървящите по полите
на планината вече не са затворници, а свидетели на престъпления и убийството им
бе задължително условие за германските есесовци, които вече бяха в паника.
Започва да бяга, носейки на гърба си приятеля си Бешар.
 |
| „От отвъдното на престъплението” |
Дълга си към загиналите другари той отдава през
1946 година. На 10 юни той заминава в Германия, Дахау, бивш концентрационен
лагер, който е превърнат в съдебна зала и дава показания срещу германските
престъпници на Флосенбург.
Спасявайки евреина Лео, участвайки в съпротивата,
преминавайки през ужасите на германските концентрационни лагери, бивайки не
човек, а просто номер (Аушвиц – 186060, Бухенвалд – 53350, Флосенбург – 10018),
който бе нужен, за да запазва бройката, Михран Мавиян успява да преживее и да
се върне във Франция, където издава своите спомени – „От отвъдното на
престъплението” (1976). Във въведението той изразява надежда, че книгата му ще
стане паметник на приятелите му, които загинаха в хитлеровите лагери на смъртта
и надгробен камък на баща му – Минас Мавиян, който бе убит от турците и остана
без гроб.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар