ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ: Джакомо (Агоп) Луиджи Чамичян влезе в историята на фотохимията като създател на първите прототипи на слънчеви панели

Автор: П-р Нерсес Кетикян

15.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН –  – Джакомо (Агоп) Луиджи Чамичян е италиански химик от арменски произход, професор в университета в Болоня, сенатор на Италия. Той влиза в
историята на фотохимията като създател на първите прототипи на слънчеви панели. Председател на химическото дружество на Италия, член на Националната академия на Италия, Кралската академия в Генуа, Кралската академия в Падуа, Националната академия деи Линчеи, Лондонското кралско общество, Парижката академия и член-кореспондент на Санкт Петербургската академия на науките.

Джакомо Луиджи Чамичян е роден на 27 август 1857 г. в град Триест (по онова време част от Австрия, сега Италия) в семейството на успешен бизнесмен, родом от Армения.

През 1874 г. той постъпва във Виенския университет, катедрата на Барт и Уго Вайдел, а две години по-късно, увлечен от емисионната спектроскопия, публикува поредица от статии, описващи изследванията си в тази област. Още като студент получава покана да прочете лекции по фотохимия за професори.

През 1877 г. той представя докторската си дисертация на Академичния съвет на Виенския университет, чийто материал изцяло се основава на собствените му изследвания. Въпреки факта, че е придружен от блестящи отзиви от двама известни специалисти – Барт и Вайдел, както и препоръки за защита на целия отдел по обща органична химия, му е отказано допускане до защитата заради младата му възраст (по това време той дори не е имал университетска диплома). Тогава Чамичян напуска Виенския университет и заминава да работи в Германия.

След като се установява в университета в Гисен, две години по-късно той получава научна степен, въпреки че от него се изисква да провежда многократни изследвания в университетските лаборатории.

През юни 1901 г. става почетен доктор по право в университета в Глазгоу.

В допълнение към проучванията на фотохимичните реакции, Джакомо Луиджи Чамикян в продължение на 25 години изучава еластичните свойства на животинските мазнини. Резултатите, представени след края на работата през 1904 г., той представя в доклада си „Развитие на химията на пирола през последния четвърт век“, с който прави фурор на следващата конференция на немските химици.

През 1910 г. Дж. Чамичян е избран за член на италианския парламент, в който застава начело на комисията по въпроси, свързани с образователните и изследователските институции в Италия.

През 1912 г. на 8-ия международен конгрес по приложна химия той представя документ, описващ бъдещето на енергията, което вижда в широкото използване на слънчевата енергия: „Индустриални колонии без тръби за пушене ще се появят на сухите земи; гора от стъклени тръби ще се разпространи по равнините и стъклените сгради ще растат навсякъде; вътре в тях ще протичат фотохимични процеси, които досега са били неизвестна загадка за растенията, но всичко това ще бъде овладяно от човешката цивилизация, която ще знае как да получи още по-изобилни плодове …. И ако в близко бъдеще запасите от въглища бъдат напълно изчерпани, цивилизацията няма да изчезне, а ще съществува, докато слънцето грее!”

В допълнение към горното, той е председател на химическото дружество на Италия, член на Националната академия на Италия, Кралската академия в Генуа, Кралската академия в Падуа, Римската кралска академия, Британското кралско дружество, Френската академия на науките и Петербургската академия на науките.

По време на Първата световна война Чамичян се занимава с изучаване на химически оръжия и разработва средства за защита срещу тях. Директно в контакт с отровни газове той получи отравяне, боледува дълго време и така не се възстановява напълно до смъртта си.

Джакомо Луиджи Чамичян умира на 2 януари 1922 г. в град Болоня.

През живота си Чамичян е патентовал повече от четиридесет изобретения и е автор на повече от четиристотин научни труда. Девет пъти ученият е номиниран за Нобелова награда.

Химическият институт на град Болоня носи неговото име; близо до института, е издигнат паметник на Джакомо Чамичян.

От 1997 година Ереванския техникум по приложна химия носи името на всеизвестния син на арменския народ.

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян