Източник: От книгата на Артак
Мовсисян, „Кратка история на арменския народ”
25.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Преди да започнем нашето
пътешествие по страниците на нашата история, да се запознаем с територията,
където е
била изградена арменската история. Това е територията между Черно,
Каспийско и Средиземно море, по голямата част от която заема Арменското плато.
Арменското плато е онази географска територия,
където е произлязъл, хилядолетия наред живял, творил и градил своята история и
култура арменският народ. Точно този факт са имали предвид европейските учени,
когато през XIX век наричат платото „Арменско”.
Арменското
плато се намира между Малоазийската планинска земя и Иранското плато, на юг
граничи с Месопотамия, на север – с Черно море и басейна на река Кур.
Територията на Арменското плато е съставена от 400 хиляди кв. км.
Арменското
плато има 1500-1800 метра средна надморска височина. Поради височината си над
съседните региони, то се нарича „Планински остров”.
Най-високата
точка на платото е връх Масис (Голям Арарат)- 5165 м., от който започва и се
разпростира към запад планинската верига „Хайкакан пар” (Арменски танц,
съвременно име – Агридаг), разделяйки Арменското плато на северни и южни части.
Арменското
плато превръщат в крепост от юг планинските вериги Арменски Тавър (Източен
тавър) и Кордвац, от югоизток – Арменакан (Арменски планини или Карадахски
планини), от запад – Антитавър, от северозапад – Понтийските. От североизток
полите на платото граничат с река Кур.
Между
тези огромни планински образувания се простират плодородни долини. Най-голямата
е Араратската долина. Известни са още долините на Муш, Ширак и други.
Арменското
плато е богато на водни ресурси. Най-голямото езеро в Армения е Урмия (в
древността – Капутан, днес в територията на Иран). Поради голямото съдържание
на сол, в езерото няма популация на риби. Второто по големина езеро е Ван (в
древността – морето на страната Наири, море Бъзнуняц, езерото на Хайк и др. –
днес в Турция), което има 4 острова, най-големия – остров Ахтамар. То също е
солено и в езерото се развъжда само Вански шаран. Единственото езеро от
големите, което е сладководно, с различни видове риби, намиращо се и днес в
територията на Република Армения, е езерото Севан (в древността – езеро Гехама
или море Гехаркюняц). Езерото е имало един остров, който поради спад на водата
по време на съветската власт в Армения, се е превърнал в полуостров.
Арменското
плато е богато и със средни и малки езера, сред които Северното моренце (днес –
Чълдър), Арчишак или Арчак (днес – Ерчек), Цовк (днес Хазар), Парвана и др.
От
платото започват множество реки на Югозападна Азия – Ефрат, Тигър, Аракс
(Ерасх), Кур, Чорох, Халис, Джахан, които се вливат в Персийския залив,
Каспийско, Черно и Средиземно море. В Армения Ефрат се разделя на две части –
Западен и Източен (Арацани). Подобна структура има и Тигър.
Арменското
плато от древността е известно с богатия си растителен и животински свят, както
и с много полезни изкопаеми.
Получило
се е така, че нито една арменска държавна единица в историята не е обхващала
цялата територия на Арменското плато, но в различни периоди върху всички части
на платото са съществували арменски държави. Поради този факт територията между
Черно, Каспийско и Средиземно море наричаме Историческа Армения.
Този
подход съществува още през XVIII век. В книгата „Նոր
տետրակ, որ կոչի հորդորակ”
(Нов бележник, който се нарича наставление), издадена през 1772 година, Мовсес
Бахрамян представя Армения с 20 области – 15 на Велика Армения, Малка Армения
(с 1-ва, 2-ра и 3-та Армения), Арменска Месопотамия и Киликия.
Арменците
наричат своето Отечество Хайк или Хайастан. Чужденците са го наричали
Аратта-Арарат-Урарту, Арман(ум)-Армина-Армения-Ерменистан, Кути(ум), Наири,
Сомхети и пр.
Когато се
говори за административно-териториално разделение на Историческа Армения,
обикновено се споменават само двете – Велика Армения и Малка Армения, докато е
необходимо да се споменава още две – Комагена и Киликия.
Територията
на Велика Армения според гръцкия географ Клавдий Птолемей (I-II век), е разделена на 20 области.
Но според арменския „Ашхарацуйц” (карта на светове), тя е била разделена на 15
светове или области – Барцър Хайк (Висока Армения), Цопк, Ахдзъник, Туруберан,
Мокк, Корчайк, Парскахайк (Персийска Армения), Васпуракан, Сюник, Арцах,
Пайтакаран, Утик, Гугарк, Тайк и Айрарат. Световете от своя страна са били
разделени на провинции, броят на който е бил над 200.
Естествената
граница на Велика и Малка Армения е река Ефрат. На юг Малка Армения е обхващала
провинция Малатия (на юг е граничила с върховете на Арменския Тавър), а на
север, според древногръцкия историк Страбон, стигала до Черно море, обхващайки
Трапизон (днес – Трабзон) и Парнакия (днес – Гиресун).
Комагена
(на арменски – Камах, Кумаха, Куммух) се намирала в югозападните краища на
Арменското плато, по южните поли на Арменския Тавър, на изток граничейки с река
Ефрат. Тя е била суверенно малко царство през II хилядолетие пр.Хр. и по време на
Ванското царство (Урарту, Арарат) – съюзник на последното. По време на
династията Ервандуни (до 201 г. пр.Хр.) е било в състава на Армения, но после от 163 г. до 72
г пр.Хр. става независимо арменско царство, водено от представителите на един
от клоновете на династията Ервандуни.
Киликия
се намирала на североизточния бряг на Средиземно море, на север граничейки с
Киликийския Тавър, а на изток – с планините Нур (на арм. – Аманос). На
североизток Киликия е граничила с Комагена. Въпреки присъствието на арменците, още от древни времена, Киликия
е станала територия на арменско владичество, а после на царство едва през
средновековието – XI-XIV векове. След това тя се е
превърнала в едно от най-важните места на арменския свят, където дори през 1920
година, оцелелите арменци от Арменския геноцид провъзгласяват република …
Територията
на днешна Република Армения съдържа 30 хиляди кв.км, а територията на Република
Арцах (Нагорни Карабах) е около 12,5 хиляди кв.км.
Република
Армения се намира върху териториите на областите на Велика Армения Айрарат, Сюник
и Утик, а Нагорни Карабах – върху Арцах, Сюник и Утик.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар