ИСТОРИЯ НА АРМЕНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА: 1.1 Раждането на Арменския Евангелизъм - Застъпниците на реформите в Арменската църква

От книгата на Пастор д-р Вахан Тутикян „Арменската Евангелска Църква 1846-1996 г.”

26.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – На 1 юли, 1846 година, четиридесет арменци (37 мъже и 3 жени) в квартал Пера (днес Бейоглу) на Константинопол
(днес Истанбул) създават Арменската Евангелска Църква. След четири години, на 27 ноември, 1850 година, Османският султан Абдул Меджид официално признава новосъздалата се църква. Резултатът е раздялата между Арменската Апостолическа Църква и Арменската Евангелска Църква.

Три групи хора директно и индиректно имат връзка със създаването на Арменската Евангелска Църква и за нейното развитие. Тези групи са: застъпниците на реформите в Арменската Апостолическа Църква, американските протестантски мисионери и Арменската Патриаршия в Константинопол.

ЗАСТЪПНИЦИТЕ НА РЕФОРМИТЕ В АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

Първата важна група, която изиграва решителна роля за създаването на Арменската Евангелска Църква, е групата на застъпниците на реформите в Арменската Апостолическа Църква или „имащите духовно пробуждане”. Те представляват религиозната страна на Арменското светско Пробуждане, което се появява в края на XVIII век и в началото на XIX век. Този период е белязан с възраждането на интелектуалния живот и с подновяването на интереса към света – извън тесните арменски кръгове. Този период прави път на великото пробуждане в социалните, икономическите и религиозните сфери.

Множество подбуди и сили довеждат до промени, които раждат Арменското Пробуждане.

Първият и най-важният е Арменският Орден „Мъхитарян” (1).

Абат Мъхитар от Себастия

Абат Мъхитар – арменски филолог и духовник, който приема Католическата вяра през 1695 година и през 1701 година основава Ордена „Мъхитарян”, става един от най-великите благодетели на арменската култура и наука. Той е един от онези изключителни гении, които имат неповторим принос за човечеството. Преследван от Арменската Патриаршия и от Османските власти, той намира подслон във Френското посолство в Константинопол, а после заминава за Рим. През 1717 година му даряват малкия остров Сурб Хазар (Свети Лазар) във Венеция, където той основава своя Орден. Манастирът „Мъхитарян” става център за интелектуален труд. През 1773 година Орденът се разцепва и група монаси основават друг Орден във Виена (Австрия), който от своя страна става друг важен център във сферата на образованието и културата (2).

Остров Св. Лазар

Освен, че Ордените „Мъхитарян” стават връзка между европейците и арменците, те създават филологични трудове за граматиката на класическия (грабар) и съвременния арменски език, поставят основата на съвременната арменска историческа наука и печатане на периодичните издания, създават първите арменски речници и запознават арменския читател с мнозина чужди езици чрез издаване на книги по граматика на много други езици. Отците на „Мъхитарян”, установяват широка мрежа от училища и изиграват важна роля в сферата на образованието. Културните им постижения помагат за пробуждането на арменците към науката, и по специално в Кавказ и в Турция. Накратко, отците на „Мъхитарян” същевременно стават влиятелна и стимулираща сила . Като подбуда за процес на промяна, техните издания на латински, френски, немски, италиански и английски помагат на арменския народ да заеме високи места в европейското мислене.

Втората е раждането на арменските периодични издания, които подпомагат пробуждането на арменската интелигенция.

Вестник Аздарар, Мадрас

Първият арменски вестник е издаден през 1793 година в Мадрас, Индия от свещеник Шъмавонян. Това е първата стъпка за трескава литературна работа. Голям брой вестници и книги започват да се издават на арменски език. Много печатници и издателства биват открити във важните арменски центрове. Този жизнеспособен период произвежда огромен брой литература (3). Арменските католически издателства заемат голям брой сред тях. Паралелно с тези литературни дейности се развиват и изкуствата – музика, театър и други.

Трета важна подбуда представлява основаването на висши учебни заведения.

Институт "Лазарян"

Най-значимите от тях са Лазаревския институт в Москва (1815г,), Училището „Нерсисян” в Тифлис (1824г.) и Семинарията на Арменската Патриаршия в Константинопол, която е възстановена през 1829г. (4)

Четвърта подбуда става влиянието на европейската култура върху новото поколение арменци.

Арменски студенти в Европа

В началото на XIX век много млади арменци заминават в Европа, по-специално във Франция с желание да получат висше образование. По този начин те се информират за революционните движения в сферите на инженерството, науката, икономиката и философията, водещи за живота и съдбата на народите, които населяват европейския континент. Тези подбуди също индиректно, но силно повлияват върху живота на арменските интелектуалци. Успехите в сферите на науката и инженерството създават „Нова Ера” в Европа, ускоряват промените и пораждат безпрецедентен растеж на познанията. Последното повлиява не само върху политиката, културата и икономиката на Европа, а и върху онези, които са имали взаимоотношение с тях, включително и младите арменци, които учат в европейските столици.

Други индиректни влияния имат новите възгледи във философията, които паралелно с научната революция събуждат политическото съзнание на масите и помагат за установяването на конституционните правителства в много държави. Мисленето на този век поставя под съмнение традиционната идеология на диктатурата в името на свободата на словото, мисленето и медиите. Този скептичен дух и мечтаното бъдеще са част от богатството, което младите арменци носят със себе си, когато се връщат в страната си. Познавайки вече развитието в европейския живот, арменските интелектуалци стават „мая”, донасят нов стил на живот, внасят нови промени в сферите на икономиката, културата и социалния живот, повдигат общественото и интелектуално ниво на своите сънародници и създават искрено желание за изграждане на по-добри обществени отношения. Така почвата е плодородна и готова за религиозно пробуждане, защото „пробуждането на мисленето във всички сфери диктува паралелно пробуждане в сферата на религията … и по-смелите души чувстват нуждата от съживяване на традиционната Арменска Църква”. (5)

Семинарията към Арменската Патриаршия в Истанбул

Тези смели души, членове на арменската общност в Истанбул през 1820-те години, са първите, които изразяват своите чувства. Раждането на религиозното пробуждане в Арменската Апостолическа Църква дължи своето съществуване до голяма степен на Семинарията към Арменската Патриаршия в Истанбул. Тази Семинария е основана в средата на XVIII век от Патриарх Агоп Налян. Тя продължава своето съществуване с прекъсване. Бива затворена в началото на 1760-те години и отново отворена през 1768 година. Когато Семинарията става жертва на голям пожар през 1826 година, отново е отворена през 1829 година, а за директор е назначен Крикор Пещималджян (6). Образован мирянин и автор на важни възпитателни книги, Пещималджян се счита за най-големия пионер на движението, което преследва реформи в Арменската Апостолическа Църква, преди да дойдат протестантските реформатори (7). Почти всички арменски евангелски реформатори са възпитаници на Семинарията. Най-знаменитите от тези реформатори са арменските апостолически свещеници отец Кеворк, отец Въртанес Езнакян и отец Арутюн Бахдасарян. Има и известни миряни –

Арменска Евангелска Църква в Адапазар

Абисохом Ютюджян и Ованес Тер Сахакян, които по-късно стават водачи на Арменската Евангелска Църква (8). Реформаторите стават критици на църквата и духовенството. Те започнаха да критикуват богословието, ритуалите и службите на Арменската Църква до такава степен, че обвиняват Църквата за това, че е загубила яснотата и чистотата от своя първоначален период според понятията на Новия Завет (9) и твърдят, че Църквата трябва да се почиства от своята нечистота и Евангелието да замени „човешките измислици” (10).

През 1836 година реформаторите тайно основават съюз на име „Орден Благочестие”, за да реформират Арменската Църква (11). Основаването на този Орден може да се смята за началото на Арменския Евангелизъм (12). 12-те основатели на „Ордена Благочестие” изобщо не смятат себе си като основатели на нова църква. За тях реформацията означаваше съживяване на древната Арменска Апостолическа Църква. Те твърдят, че Арменската Апостолическа Църква се е отдалечила от принципите на Библията и от вярата на древната църква. Като пазител на арменския народ, върху раменете на Арменската Църква са били поставени светски задължения и грижи, и като последствия от това, Църквата е игнорирала основните принципи на Евангелието (13). 

В сферата на богословието реформаторите обявяват себе си като говорители на арменската апостолическа традиция, от която според тях Арменската Апостолическа Църква се е отдалечила. Според реформаторите в „Майката Църква” е изгубено Евангелието, и неговото влияние до голяма степен е отслабнало поради сложната мрежа от неважни обичаи. Те претендират Евангелието отново да бъде препотвърдено и Арменската Църква „да се върне към древната си чистота и яснота” (14).

----------------------------------------------------------------------------------

(1) Целите на Ордена „Мъхитарян” са: а) Да обучава духовници, за да разпространяват сред арменците учението на римокатолическата църква, б) Да основе училища за обучаване на учители, за да бъдат създадени възможности за образование на арменците, в) Да издава литературни творби чрез превод на арменски език от класическа литература и да се насърчава новото поколение да създаде собствени литературни творби относно различни арменски теми.

Յ.Պ. Պողոսեան, «Մխիթարի Վանքը», Հանգրուաններ Հայոց Պատմութեան եւ Անոր Քաղաքակրթութեան (Պոսթոն, 1957), էջ 79 եւ այլն:

(2) Орденът „Мъхитарян” във Виена е основан в Триест през 1773 година. През 1810 година Наполеон превзема имота им и Орденът намира подслон във Виена, където продължава дейността си до днес.

(3) Арменските печатници, които са основани през XVIII-XIX векове, се намират в следните арменски центрове – Ечмиадзин (1774), Петербург (1783), Нахичеван (1790), а в периода от 1810 до 1830 година в Истанбул.

(4) Գեւորգ Մեսրոպ, Հայ Եկեղեցւոյ Պատմութիւն (Կոստանդնուպոլիս, Փարոս Հրատարակչատուն, 1914), էջ 478-513

(5) Կ.Հ.Չօփուրեան, Հայ Աւետարանական Բարեկարգութիւնը, Պատճառներ եւ Արդիւնքներ (Նիւ Եորք, Ամերիկայի Հայ Աւետարանչական Ընկերակցութիւն, 1972), էջ 59-60

(6) Լէոն Արփի, Պատմութիւն Հայկական Քրիստոնէութեան (Նիւ Եորք, Ամերիկայի Հայ Աւետարանչական Ընկերակցութիւն, 1946), էջ 240-241

(7) Լէոն Արփի, Նոյն, էջ 13-14, Տես նաեւ Եղիա Ս. Քասունի, Լուսաշաւիղ (Պէյրութ, Ամերիկեան Տպարան, 1947), էջ 19-24, Նաեւ Տիգրան Հ. Խրլոբեան, Ոսկեմատեան (Պէյրութ, Մերձաւոր Արեւելքի Հայ Աւետ. Միութիւն, 1950), Հատոր Ա, էջ 4

(8) Абисохом Ютюджян става първият пастир на новосъздадената Арменска Евангелска Църква през 1846 година, а Ованес Тер Сахакян служи като пастир на църквите в Адапазар, Хаскео, Бардизаг и Никомедия от 1848 година до смъртта си през 1865 година. Տես Ճ. Փրայմ, Քառասուն Տարի Թրքական Կայսրութեան Մէջ (Նիւ Եորք, Րապերթ Քարթեր եւ Եղբարք, 1883), էջ 317

(9) Քասունի, նշուած գործը, էջ 24

(10) Նոյն, էջ 51

(11) Արտաքին Առաքելութիւններու Ամերիկեան Յանձնաժողով, Տարեկան Տեղեկագիր (Պոսթոն, 1836), էջ 15

(12) Լ. Արփի, պատմութիւն Հայկական Քրիստոնէութեան, էջ 267: Տես նաեւ Ստեփան Իւթիւճեան, Ծագումն եւ Ընթացն Հայ Աւետարանականութեան ի Հայս (Կոստանդնուպոլիս, Արաքս Տպարան, 1914), էջ 10-15

(13) Իւթիւճեան, նշուած գործը, էջ 169-173, (Տես Յաւելուած)

(14) Նոյնը, էջ 173

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян