КОМЕНТАР: 24 Април, Помним и Изискваме: Какви са исканията ни?

Автор: Пастор д-р Вахан Тутикян

Директор на Световния Съвет на 

Арменските Евангелски Църкви

12.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Всяка година на 24 април арменците по света се обединяват да възпоменат паметта на милион и половина мъченици, които са станали

жертви на Геноцида над арменския народ.

Близо половин век 24 април за арменския народ е траурен ден. Но от 1965 година насам той е превърнат в Ден на Арменския въпрос и Искания. Първите петдесет години за оцелелите от Геноцида са период за подсилване на основите за преживяване и излизане от психосъстоянието на борбата за оцеляване. Но петдесетгодишнината от Арменския геноцид става пристанище за пробуждането на следващите подрастващи поколения на оцелелите, които психически са по-силни, за да изискват съзнателно своите права и да държат на своите искания. Да, след 1965 година арменците издигат пред света своите искания – да бъде признато престъплението на Геноцида и да бъде компенсирана нашата безвъзвратна загуба.

Какво е нашето искане и от кого изискваме справедливост? Ние – арменците изискваме Турция, която е извършила геноцид, да признае своето престъпление. Изискваме турската държава да приеме, че през годините 1915-1923 е проляла кръвта на милион и половина арменци и е обезлюдила и конфискувала отечеството, което хиляди години е принадлежало на нас –  арменците. А наследниците на престъпниците до днес отричат геноцида срещу арменския народ, който е извършен на държавно ниво.

24 април е символ на нашите искания. Изискването предполага признаване на Геноцида, предполага, че за убийствата на арменците е отговорно Младотурското правителство на Турция. А чрез правонаследяване отговорността пада върху днешна Турция. Тя продължава идентичността на Османска Турция, и според международните закони е длъжна да носи отговорност за Арменския геноцид, който е извършен от страна на империята.

Изискванията предполагат не само признаване на Геноцида, а и компенсация. Голямото престъпление на турчина остава некомпенсирано. При това положение какво означава компенсация? Това определение не трябва да се разбира като цена на кръвта на нашите мъченици. Кръвта на нашите мъченици с нищо, още повече с пари не може да бъде компенсирана. Нашите човешки загуби от Геноцида са неизцелими и некомпенсируеми.

Компенсацията, която арменците изискват, е свързана със земите, които са били конфискувани от нас и материалните ни загуби. Компенсация в този случай означава връщане на арменските земи на своите законни собственици, на арменския народ, както и компенсация на загубите, причинени от насилствените депортации.

Националната ни борба за нашите искания и компенсацията е безсрочна. Това означава, че Турция е длъжна да се съобразява с международните закони и да изчисти обществените си сметки за голямото престъпление на Геноцида над арменците.

Естествено нашите изисквания няма да бъдат решени чрез директна компенсация. Компенсацията трябва да се осъществи чрез законите на Организацията на Обединените Нации (ООН). Собственик на нашите изисквания е нашето Отечество, което трябва да изисква от името на всички арменци. Това може да отнеме дълго време. Трябва да бъде изработен план и да се предприеме процес за исканията, основан върху националната програма, за да се осигури признаването на Арменския геноцид. Има безброй вътрешни и външни проблеми за разрешаване, които ни поставят пред различни предизвикателства.

Изискващият арменски народ трябва да бъде уведомен за всички етапи на борбата, която води. Трябва горещо да вярва в своята борба. Трябва да запознае с тази борба подрастващите поколения, което е гаранция за тяхното физическо съществуване. Необходимо е те да получат арменско образование. Жизненоважно е в тях да бъде вкоренена убедеността, че чрез нашите искания за справедливи права ние преследваме правото ни за живот, понеже предците ни по жесток начин са изкоренени от вековното си отечество. Жестоки ръце разрушиха родното ни гнездо и нас превърнаха в странстващи. Ние днес трябваше да живеем върху нашите земи, да се множим и да порастем. Но сегашното ни състояние не е справедливо.

Това, което ние като нация настояваме не е милостиня, а справедливост. Като вдовицата от Евангелието ще стоим пред трона на справедливостта, и с твърда вяра и непоклатима воля ще изискваме нашите права, докато свещеният ни въпрос намери справедливо решение.

За да достигнем до спечелване на нашите права, от нас се иска сериозна работа, бодър дух и най-вече сътрудничество. Всяка арменска организация трябва да мобилизира всички свои възможности и всеки арменец трябва да счита за своя дълг подкрепата на свещения труд за нашите изисквания.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян