Автор: Гохар Саркисян, Sputnik Армения
27.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Хосе
Антонио Гуриаран е известен испански журналист, който е вземал ексклузивни
интервюта от Салвадор Дали, Индира Ганди и
Жаклин Кенеди. Той стана известен с репортажите си от Индия, както и журналистическите разследвания за убийството на Джон Кенеди. Но той смята, че неговото идеологично съзряване е започнало от 1980-те години, когато атентат го принуждава да изследва въпроса за Арменския геноцид.
Жаклин Кенеди. Той стана известен с репортажите си от Индия, както и журналистическите разследвания за убийството на Джон Кенеди. Но той смята, че неговото идеологично съзряване е започнало от 1980-те години, когато атентат го принуждава да изследва въпроса за Арменския геноцид.
1980 година, 29 декември,
Мадрид. Хосе Антонио Гуриаран тръгва от редакцията по-рано от обичайното.
Трябвало с жена си да ходят на кино, на прожекцията един от филмите на Уди
Алън. Изведнъж гръмва експлозия. Като опитен журналист, той тръгва към
телефонната кабина, за да съобщи на колегата си в редакцията и точно тогава
гръмва вторият експлозив. Журналистът губи единия си крак. Борбата между живота
и смъртта не е кратка.
„Преминах през най-жестокото, но същевременно
най-интересното събитие в моя живот, понеже прекалено отблизо съм усетил
студенината на изгарящата смърт.”, разказва
Гуриаран.
Кои бяха авторите на
взривовете. Това бе първият въпрос, отговор на който той искаше да получи след
възстановяването си. Авторът бе ASALA
(Тайна армия за освобождение на Армения). По това време известният журналист
нищо не е знаел нито за тази организация, нито за Армения, нито за арменците.
След атентата, при Хосе
Антонио Гуриаран се появил стокхолмския синдром. Това е явление, когато
„жертвата” изпитва симпатия към човека, който я е наранил.
Испанският журналист
започнал подробно да изучава дейността и мотивите на ASALA. Той чете много материали за организацията. След
това Хосе Антонио заминава в Ливан, където се среща с членовете ѝ.
„Срещнах се с бойците на ASALA. На срещата те са появиха с маски и въоръжени с
автомати „Калашников”. На ръководителя им подарих книгата на Мартин Лутер Кинг,
мислейки, че тя ще му даде насока за пътя, който той е избрал.”, разказва Гуриаран.
Повече от 30 години вече
Хосе Антонио Гуриаран изучава Арменския геноцид, осъжда престъплението на
младотурците и призовава Турция да признае това. Гуриаран е станал голям
приятел на арменския народ и главен борец за признаване на Арменския геноцид в
Испания. По един повод Гуриаран казва,
че за забравянето на Арменския геноцид основният виновник е международният егоизъм.
„Турското правителство затваря очите и ушите си.
Няма смелостта да признае това, което са извършили техните предци. Въпреки че в
Турция вече са се появили интелектуалци, които осъждат Геноцида, като например
Орхан Памук и Танер Акчам.”, казва
той.
Журналистът е против
Турция да стане член на Европейския Съюз. Той смята, че докато не е признала
Геноцида, тази страна няма право да се присъедини към клуба на цивилизованите и
демократични народи.
А арменците и Армения
дълбоко са проникнали в душата на испанския журналист. Той смята арменците за
трудолюбива нация, която има богата култура.
За случилото се с него и
за Арменския геноцид Гуриаран е написал две книги – „La bomba”
(Бомбата) и „Арменците: Забравен Геноцид”. Въз основа на последната книга,
известният френски режисьор от арменски произход Робер Гетикян е снимал филма
„Историята на един луд”, който е бил прожектиран в рамките на кинофестивала в
Кан. С този филм бе даден старт на XII международен кинофестивал
„Златна кайсия” в Армения.
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар