ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ: Диана Ованес Абгар (Ахабекян) - първата жена дипломат в света

Автор: П-р Нерсес Кетикян

18.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Първата жена дипломат в света е Диана Ованес Абгар (по фамилия Ахабекян), която е арменска писателка и публицист,
дипломатически представител на Република Армения в Далечния Изток (1919-1920), с дипломатическа централа в Япония. Автор е на 9 книги за Геноцида над арменците.

Биография

Диана Ахабекян е родена на 12 октомври 1859 г. Съществуват противоречиви версии за родното ѝ място – бирманската столица на Рангун, Нова Джулфа, Бомбай, но е ясно, че нейните предци са били от Нова Джулфа. При раждането ѝ са дадени две имена – Гаяне и Анахит. Произхожда от семейство Ахабекян, чиито предци са изгонени от Нахичеванска Джулфа през 1605 г. от Къзълбаши в Персия. Баща ѝ Ованес Ахабек се премества в Индия заедно с родителите си като дете, а майка ѝ Авет е от семейството на Тадевос Аветум от Шираз. Диана е най-малкото, седмо дете на семейството. След като семейството ѝ се премества в Калкута, Диана се образова в женски манастир, където получава английско образование и изучава санскрит и хинди, и започва да изучава арменски у дома. Майка ѝ Зъмрухт е писателка и преводачка. Баща ѝ се е занимавал с производство на млечни продукти.

През 1889 г. в Хонконг се жени за Микаел Абгар, чието семейство също е емигрирало в Индия от Персия, Нова Джулфа. След сватбата двойката решава да се установи в Япония. Един от предците на Микаел – Арутюн Абгар, през 1819 г. основава фирма „Търговска компания Абгар”, първо в Бомбай, а след това в Калкута. Компанията има собствен флот, търгува с коприна, внася и изнася ориз за Сингапур и Пенджаб. В град Кобе Микаел се е занимавал с продажбата на коприна, както и с вноса и износа на различни стоки. Той основава търговско предприятие и открива хотел „Great Eastern”.

 

Докато се намира в Япония, Диана Абгар открива таланта си за писане на романи. Първият ѝ роман „Сусанна“ е публикуван през 1882 г., а няколко години по-късно е публикуван романът „Истории от родината“, описващ живота на японския народ.

В Япония са се родили петте им деца, две от които са починали в ранна възраст. През 1891 г. се ражда първото дете на Диана – Роуз, след това синът ѝ Микаел младши, а през 1896 г. се ражда Рут. През 1906 г., след внезапната смърт на съпруга ѝ, семейството се премества в най-натоварения пристанищен град в Япония – Йокохама, където Диана отваря търговски център, който търгува с Китай, САЩ и Европа и купува голямо имение в квартал Ямата в Йокохама.

На 67-годишна възраст Диана започва да има проблеми със зрението и слуха, както и артрит.

Диана Абгар умира на 8 юли 1937 г. в Йокохама. Тялото ѝ е погребано в местното гробище за чужденци до съпруга ѝ. В момента гробницата на Абгар е под покровителството на арменско-японската общност в Токио.

През 1984 г. японският арменист Хидехара Накаджима основава Института на Армения. С неговите усилия са открити в Йокохама домът на Абгар и три книги, публикувани между 1911 и 1918 г.

През 1938 г. синовете ѝ се преместват в САЩ, като вземат със себе си писмата и ръкописите на майка си. Потомството на Диана днес живее в САЩ, Сан Франциско.

Дипломатическа дейност

Предлагат на Диана работа в Министерството на външните работи на Япония в отдела за протоколи. За кратък период от време тя става значима фигура в дипломатическите среди. Живяла в Япония 46 години. Диана владее персийски, английски, хинди, японски и китайски. Написала е стихове и разкази.

В навечерието и по време на Първата световна война Диана Абгар изнася лекции за арменския народ, пише статии, сътрудничи с англоезичните японски вестници «The Japan Gazette» и „Далечния Изток”. Тя е една от първите, които доказват, че клането в Адана е организирано и проведено от конституционните власти на младотурците. За да повдигне световното съзнание, като подчертава моралното задължение на Запада да спаси арменската нация, Диана Абгар пише за непоносимите условия на арменците в Османската империя.

Благодарение на издателството «The Japan Gazette» през 20-те години на XX век още осем англоезични романа на Диана Абгар са публикувани, сред които са: „Правата за клането на арменците“ (1910), „Арменският въпрос“, „Предадена Армения“ (1910), „В името ти“ (1911), „Мирът в Европа“, „Проблемът на света“ (1912), „Мирът и немирът”(1912), „Голямо зло” (1914). Тези творби са високо оценени от американските медии. По-късно тя публикува няколко статии, сред които заслужават внимание:„Ужасното проклятие“, „За наивността на имперската Европа“ и „Разпъната Армения“. Тя има кореспонденция с много политически и духовни личности по целия свят. Диана Абгар е единствената арменка, която е била напълно наясно с международната ситуация. Освен тези статии, тя публикува романа „Самотният кръстоносец“ и научния труд „Империализъм и закон“, публикува брошури и статии в академични, политически и търговски периодични издания, както и редица стихотворения в европейската и американската преса. Последният ѝ сборник е наречен „От книгата на хиляда и една истории: разкази за Армения и арменския народ. 1892-1922».

Запозната с британската колониална дейност в Индия, Абгар предвижда липсата на европейска помощ за арменците, живеещи в Османската империя. Тя иска САЩ да се представи като патрон за Армения, но това не се случва. Предана на родината си, тя иска да бъде полезна на своя народ и на Армения, където между другото никога не е била. Диана Абгар прави всичко възможно да помогне на многобройните арменски бежанци, които се опитват да се преместят в САЩ през Сибир и Япония. Така във Владивосток след Геноцида над арменците около 500 арменци се събират и се преместват в САЩ с помощта на арменски благодетел.

Когато Армения възстановява държавната си независимост на 28 май 1918 г., никой не бърза да я признае. И само през 1920 г., благодарение на усилията на Диана Абгар, Япония става първата държава, която официално признава независимостта на Първата арменска република. Поради своята умела политика и богата работа, на 21 юли 1920 г. Диана Абгар е назначена за дипломатичен представител и генерален консул в Далечния изток на Република Армения. Писмото от 22 юли същата година, подписано от министъра на външните работи на Армения Хамазасп Оханджанян, е придружено със следната бележка: „за да защитите интересите на новосъздадената родина и да облекчите условията за живот на нашите сънародници …”. Така тя става първата жена в света, която заема дипломатически пост. Новият статут дава на Диана Абгар по-големи възможности в японското правителство, което значително улесни работата й от името на арменските бежанци.

Опитвайки се да помогне на историческата си родина и своя народ, тя е активна, като в същото време води кореспонденция с някои политици и правозащитници. Сред тези, с които поддържа кореспонденция, са американският президент Удроу Уилсън, секретарят Робърт Лансинг, заместник-секретарят Уилям Филипс и президентът на Хуманитарната организация Джеймс Л. Бъртън, членовете на Световния конгрес за мир Артур Симондс и Дейвид Джордан, както и други известни личности.

Абгар е благочестива жена, чете Библията и пее църковни песни. През 1920 г. тя пише писмо до Архиерея на Арменската Апостолическа църква в САЩ, в което описва как е живяла в отдалечена страна от 29 години и как иска да ходи на църква. По думите ѝ тя не е намерила нито една църква с толкова велик дух като Арменската църква и с такива молитви, които да успокоят душата и да повдигнат духа. “Не знам дали ще дойде денят, в който ще имам възможността да стъпвам отново в църквата си и да присъствам на Св. Литургия. Ще мога отново да чуя молитви, които ще събудят душата ми.” През 1926 г. Католикосът на всички арменци Геворг V, високо ценейки работата на Диана Абгар, ѝ придава специален статут. През целия си живот Диана Абгар е била последователка на Арменската Апостолическа църква, поддържаща връзка със Св. Ечмиадзин до края на живота си.

На 19 февруари 2008 г. във филмовия фестивал в Ереван арменският режисьор Мариам Оханян представи 20-минутният филм „Жените и политиката“, в който е представен и животът на Диана Абгар.

През декември 2008 г., по повод 150-ият рожден ден на Диана Абгар в Бостън беше организирана литературна вечер, по време на която на английски беше представена книгата „Хиляди истории” на Диана Абгар на английски език, издадена от нейния внук Лусил Абгар.

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян