неделя, 24 май 2020 г.

ЛЮБОПИТНО: Арменският цар – владетел на Мадрид или щедростта на испанския крал



Автор: Лилит Арутюнян, Sputnik Армения

24.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Животът на малцина арменски царе е бил толкова интересен, както на Левон VI Лусинян. В живота му е имало възходи
и падения, изненади и неочаквани събития, от които най-голямото може би е подаръкът на краля на Кастилия Хуан I.

В една известна песен се казва: „Кралете всичко могат” и това не е случайно. Историческите факти доказват, че кралете наистина всичко могат, като например да вземат три от най-важните градове на своето царство и да ги подарят на друг владетел, дори без да питат народа си. През XIV век точно така постъпва кралят на Кастилия Хуан I. Три от най-добрите градове на кралството – Мадрид, Андухар и Вила-Реал (днешен Сюдад-Реал) подарява на арменския цар Левон VI Лусинян, който е последният цар на Киликийска Армения.

Ерудираният испанец

Не е тайна, че не всички жители на слънчева Испания знаят или дори са чули за Армения. Но тези, които знаят за древния арменски народ,  понякога могат да разкажат истории, за които дори арменците не знаят.

Точно така става с Аида. Докато живее в Барселона, тя решава да научи каталонски, който е доста по-различен от испанския. Уроците посещават както чужденци, така и испанци. Те обикновено започват с това, че някой от учениците представя своята страна или родния град. Когато Аида казва, че е от Армения, почти никой не разбира, за коя страна говори. Но тогава един испанец казва: „Аз добре познавам вашата страна, един от арменските царе дори известно време е бил владетел на Мадрид. Градът е бил подарък за него.” Аида много се учудва за връзката на арменския цар с Мадрид. Но мъжът настоява, че говори истината и съветва Аида да потърси информация за това в интернет.

Царят на Киликийска Армения

Левон VI, който произхожда от кипърския клон на династията Лусинян, е имал много сложна, но същевременно много интересна съдба.След убийството на чичо му, киликийския цар Гвидон, династията Лусинян за около 30 години напуска властта. Още като малък, Левон заедно с майка си и брат си е принуден да избяга от родната Киликия в Кипър, за да се спаси от жестокостите на киликийския цар Константин, който е техен роднина.

След няколко десетилетия, когато Константин пада от власт, арменските князе молят Левон да се изкачи на трона. Той се съгласява, но връщането му към Киликия минава през военните действия между Кипър и Генуа. Той дори попада в плен, но успява да се освободи, плащайки голяма сума.

Когато пристига в Киликия, Левон през тайни проходи, съпроводен от наемни войници, пристига в столицата Сис, където през 1374 година е „коронясан”.
Но той не управлява дълго. След една година градът е подложен на обсада от мамелюци. Врагът постоянно губи битките, но в града настъпва глад и раненият цар Левон е принуден да се предаде. Цар Левон, заедно с католикоса Бохос и още 20 арменски князе е заведен в Кайро.

По късно Католикосът и князете получават позволение да се върнат в родината. Цар Левон се обръща към Папата и разни царе на други държави за своето освобождение, но така и никой не успява да го освободи.

Небесно знамение или обикновено съвпадение

Когато френският монах Жан Дардел и оръженосецът му Сохлет Дюлкарт пристигат в Кастилия, за да помолят испанския крал Хуан I за освобождението на цар Левон, испанският крал погребва младата си съпруга, която е починала по време на раждане.

Вестта за падането на арменското царство и мъченията на верния християнски арменски цар тъгуващият Хуан I приема като знак отгоре, за да защити християнската вяра.

Испанският крал праща богати дарове на египетския султан и той се съгласява да освободи цар Левон. Арменският цар не губи своята надежда да възстанови царството си. Когато той пристига в Сеговия (столицата на Кастилия), Хуан I обещава да му даде 6 големи бойни кораба и още 6 обикновени кораба. Той пред всички свои князе подарява на Левон VI градовете Мадрид, Андухар и Вила-Реал (днешен Сюдад-Реал), които са смятани за сърцето на Кастилия. Постъпката му изумява всички присъстващи. Въпреки че кралят на Кастилия е дарил тези градове до смъртта на цар Левон, испанските князе се изпълват с ненавист към арменския цар и след смъртта на Хуан I изгонват Левон VI от Кастилия.

Скитането продължава

След Кастилия последният владетел на Киликия заминава за Париж, където е приет с такива почести, каквито никой цар дотогава не е удостоен. Крал Карл VI заедно с князе и граждани излиза да посрещне Левон VI и се среща с него в покрайнините на града.

Левон VI се настанява в царския двор на Франция и опитва да се намеси в примиряването на Франция и Англия, които водят стогодишната война. Той заминава при английския крал Ричард II като посланик на френския крал и го обвинява във водене на изтощителна война, вместо да насочи меча си срещу Изтока. По този начин цар Левон се опитва да осигури помощ от християнския Запад за възстановяването на своето царство в Киликия, но така и не успява да я получи .

Въпреки всичко английският крал се впечатлява от речта на арменския цар и издава указ годишно да му дават голяма сума, докато той възстанови царството си. Между другото на Левон VI големи суми помощ са плащали и испанските и френските крале. Благодарение на тези дарения той спокойно е изкарвал дните си.

Без да осъществи мечтата си, последният арменски киликийски цар Левон VI умира през 1393 година в Париж. Погребват го според арменския ритуал за погребение на царе. Левон VI Лусинян е погребан Le couvent des Célestins, което е втори по значение за царските гробища във Франция. Върху надгробния камък, направен от мрамор е написано: „Тук е погребан благородният и превъзходен Принц Левон де Лусинян, царят на Арменското царство, който почина на 29 ноември, 1393 година. Молете се за него!”

Обаче цар Левон няма късмет да остане погребан там. През 1789 година френските революционери заедно с тленните останки на френските царе хвърлят и неговите. А след революцията надгробният му камък е преместен в кралската гробница Сен-Денѝ.


Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян

Няма коментари:

Публикуване на коментар