Автор: Музей-институт на Арменския геноцид
22.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН - През XIX век, особено с
установяването на Националната конституция, западните арменци започнаха да
подреждат и да
развиват вътрешнонационалния си живот, въпреки пречките.
Известно е, че в Османската империя много трудно са били издавани разрешителни
за построяване на образователни и културни институции, сред които и детски
градини.
Първата арменска детска градина в Османската империя е основана
през 1888-1889 год. в село Гатъ (квартал в Константинопол), по инициатива на
учителката Каяне Матакян, която е пристигнала в империята от Източна Армения.
Скоро, благодарение на нейните упорити усилия, много подобни институции бяха
основани, както в Константинопол, така и в редица области на Османската
империя, с преобладаващо арменско население.
От XX век, в областните центрове на Западна Армения, по-късно
и в селата, към местните арменски училища са действали и детски градини, които
са били посещавани от деца между 5 и 7 годишна възраст и от двата пола.
Най-добрият пример е град Харберд, където в началото на XX век към всички
квартални училища са действали и детски градини като неотлъчна част от
образователната система.
През този период най добрите учителки от арменските детски
градини са награждавани с грамоти от Арменския Национален Образователен съвет.
Провъзгласяването на Конституцията през 1908 год.
предизвиква сред западните арменци огромно въодушевление, превръщайки
развитието на образователната система в своеобразно движение и създава повече
възможности за разпространяване на подобни учреждения. В това дело голяма
подкрепа са оказали културно-образователните сдружения, които са били създадени
от по-прогресивните младежи. Главната цел на тези сдружения е била да открият
нови детски градини и училища, както и да разпространяват в провинцията
образованието и просвещението. Сред тези сдружения са били: „Андзнъвер Ънкерутюн”
в Константинопол, „Сенекеримян” в Себастия, „Съмбатян йев Хогесер” в Харберд,
„Андзнъвер” в Хусейник, „Усумнасирац йев Азгасирац” в Мезре, „Варданян”,
„Араратян Къртакан” и „Дъпроцасирац Аревелян” в Чъмъшкацаг, „Арцънян”, „Усумнасирац”,
„Ънтерцасирац” и „Сисакан” в Ерзърум, „Усумнасирац” в Бурса и много други
сдружения. В това дело, огромна подкрепа са оказали чуждестранните мисионери в
Турция, които са открили детски градини, училища и алтернативни учебни
заведения към мисиите си.
Въпреки че не е запазена отделна статистика за арменските
детски градини в Османската империя, но от данните, с които се разполага за
училищата, може да се каже, че арменските детски градини в империята преди
геноцида са били около 100 на брой.
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар