21.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Рубен Мамулян е
режисьор на американското кино и театър, иноватор в киното, създател на първия
цветен филм в света – „Бекки Шарп” (1935).
Рубен
Мамулян е роден на 8-ми октомври 1897 год. в Тифлис (дн. Тбилиси). Учи във
факултета по право на Московския университет и е посещава
театралното студио на
друг велик арменец – Евгени Вахтангов.
1918 год.
в Тифлис Мамулян основава театрално студио, след което заминава в чужбина.
Пребивава в Италия, Англия, Франция. През 1923 год. се мести в Ню Йорк, където
е признат като оригинален театрален режисьор. Създава музикално-драматични
представления като „Оклахома” на Ричард Роджерс, „Поргин” на Дюбоа и Дороти
Хеюард и други.
Представленията
на Мамулян изпъкват с богато режисьорско въображение, с хармонично разрешаване
на музикалните и драматичните действия и с психологическа дълбочина на
образите.
В киното
започва да работи от 1929 год. Същата година снима първия си филм
„Аплодисменти”, където използва технически иновации и жъне огромен успех. Във
филма „Градски улици” (1931) за първи път
използва звука извън кадър. Във филмите „Бекки Шарп” (по романа „Панаир
на суетата” на Уилям Текери) и „Кръв и пясък” (според едноименния роман на
Винсенте Бласко Ибаниес, 1941 год.) Мамулян, използвайки цветовата система,
успява по-ярко да изрази сложните психологически и драматургични проблеми.
Режисьорското
майсторство и възможността да разкрива потенциала на таланта в актьорите ясно
се виждат във филмите му „Доктор Джекил и мистър Хайд” (по романа на Роберт
Люис Стивънсън, 1932), „Обичай ме в тази нощ!” (1932, главна роля Морис
Шевалие), „Песен на песните” (1933, главна роля Марлене Дитрих), „Кралица
Кристина” (1934, главна роля Грета Гарбо), „Ние отново живеем” (1934, по романа
„Възкресение” на Лев Толстой), „Веселата банда” (1936), „Лятна ваканция” (1948)
и други.
Огромен е
успехът на приключенския филм „Знакът на Зоро” (1940, в главната роля Тайрон
Пауър), който е класика в американското кино. През 1935 год. пресъздава операта
„Порги и Бес” на Джордж Гершуин.
Като гост
участва в международните кинофестивали в Москва (1961, 1971). През 1971 год. посещава
Отечеството си Армения.
През 1997
год. в Армения е организиран кинофестивал, посветен на 100-годишнината на
великия майстор Рубен Мамулян.
Мисли от Рубен Мамулян
„Ако имам някаква стойност,
то това преди всичко дължа на
благочестивия арменски народ, който ме е родил”.
„Истинският изкуствовед е този,
който денем вижда звездите, а нощем – слънцето”.
„Винаги съм разделял света на две
части: тези, които обичат сцената, и тези, които не я обичат”
За Рубен Мамулян
„Ако в Холивуд се извърши някаква
художествена революция, много логично тя трябва да се ръководи от Рубен Мамулян”
– вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн”
Често са
наричали Мамулян „тежката артилерия на
Бродуей” и „Наполеон на киното”.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар