сряда, 3 юни 2020 г.

ИСТОРИЯ НА АРМЕНСКАТА АПОСТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА (1): Историческото обстоятелство за разпространяване на християнството



От учебника по „История на Арменската Църква” за 7-ми клас
03.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН  - В днешния урок ще разберем: Какви са били историческите обстоятелства, когато Исус започва да проповядва? Защо християнството
бързо се разпространява? Къде са създадени първите християнски общности? Къде за първи път последователите на Христос са наречени християни? Как римските императори се борят срещу християните?

Историческият период

През I век пр.Хр. Римската империя е завладяла по-голямата част от Западна Европа, Северна Африка, Мала Азия и част от Близкия Изток. Тази огромна империя включва разни народи, религии и разновидности на вярвания. В империята е разпространено езичеството. Но в съзнанието на хората постепенно се отслабва вярата към езическите богове и идоли. Освободителните движения биват брутално потиснати. За да се задоволят комфорта и разкоша на владетелите, непрекъснато се увеличават данъците и митата. Към непокорните и онези, които не изпълняват заповедите, навсякъде се налагат мъчения и наказания по различни начини.

Отчаяните хора намират подслон в пустинята, в необитаеми места. Подобна ситуация цари и в източните региони на империята.

При такива исторически условия започва християнското проповядване. За кратко време, през I-II век сл.Хр., християнството вече се разпространява по цялата Римска империя и в съседните страни. Новата религия проповядва вяра към един и истински Бог, равенство между хората и народите, прощаване, любов и пр. В обществото се подсилва чувството към моралния живот.

Първите християнски общности

Благодарение на проповедите на Исус, а после на апостолите, първите християнски общности се образуват в Палестина. Първите християни тайно от властите се събират и слушат словото на апостолите, четат псалми и други пасажи от Библията, и всички заедно участват в Господната трапеза.

За християните християнството не само е вяра и посвещение, а и начин на живот. Всички общности са свързани една с друга. Апостолите и обикалящите проповедници постоянно посещават разни общности, уведомяват се за живота и нуждите им. Проповедниците образуват нови общности, събират дарове за други общности. Християните имат условни знаци за общение и за намиране един друг в различни места. Те приютяват пътуващите християни, при необходимост си помагат. Последователите на Христос биват наречени „християни”.

Разпространяването на християнството

През I век вярата в Христос като Бог-Спасител бързо се разпространява в източните региони на Римската империя. Освен в Палестина, християнски тайни общности се основават в Египет, в Мала Азия. Властите жестоко преследват първите християнски общности, а християните са осъждани на смърт. Въпреки всичко това, новата религия постепенно прониква и в централните и западните региони на империята.

Преследванията срещу християните особено се ожесточават през III век. Някои римски императори дори ги обявяват за врагове на държавата. Част от християнските общности биват унищожени, а тяхното имущество бива одържавено. Мнозина християни са хвърляни в затворите и осъждани на смърт.

Но преследванията не отслабват християните. Напротив, в борбата, която трае три века, християнството още повече се подсилва. Към края на III век сред последователите на християнството има вече и много аристократи, богати граждани и военнослужещи.

 Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян

Няма коментари:

Публикуване на коментар