От книгата на Пастор д-р Вахан
Тутикян „Арменската Евангелска Църква 1846-1996 г.”
02.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Арменската Патриаршия в
Истанбул характеризира тези „реформатори самозванци” като наемници на
американските мисионери, които по това време са се установили в Константинопол
(15). Арменската Патриаршия обвинява тези, които имат различно мнение от нея,
че биват използвани от американските мисионери и поставят под въпрос учението
на Арменската Апостолическа Църква (16). Аветис Берберян, говорителят на
Арменската Патриаршия споменава редица
отричания, за които се обвиняват реформаторите:
-заявлението,
че Евангелието е единствения авторитет за религията и морала,
-отказват
да приемат преобразяването по време на Литургията, според което хлябът и виното
се преобразяват в тяло и кръв на Исус,
-отричат
ходатайството на светците,
-отричат
изповедта на греховете пред свещеника,
-отказват
да почитат картините на светците (17).
Въпреки
че са ядосани, отначало водачите на духовенството на Арменската Църква
използват принципа на приятелско убеждаване, за да спечелят реформаторите на
своя страна и да накарат да замълчат
тези, които се притесняват от състоянието на църквата и създават
предизвикателства (18). Такова действие на убеждаване е например предложението към
Абисохом Ютюджян, водача на групата на реформаторите, че ще получава по-голяма
заплата от това, което получава от американските мисионери като служител (19).
Същевременно
мнозина, които симпатизират на мисионерите и се отричат от своята вярност към
Майката Църква поради финансовите средства, които получават от мисионерите
(20), поотделно се разпитват лично от Патриарха. Дори повече, той изхарчва
около 38 хиляди турски куруша, за да спре растежа на Протестантството и да
задуши реформаторското движение (21).
Когато
тези превантивни мерки не дават резултат, Патриархът използва други средства.
Той организира редица дебати, за да спечели отново на своя страна
инакомислещите. По време на тези дебати говорителят на Арменската Апостолическа
Църква е опитният преподавател Ованес Тероенц Чамурчян, а Абисохом Ютюджян
представлява групата на реформаторите. Тези дебати не дават очакваните
резултати, затова Патриархът ги спира и опитва друго мероприятие. Този път той
организира публични събрания под свой контрол, за да дава разяснения за онези,
които имат съмнения и да ги накара да приемат легитимостта на учението на
Арменската Църква (22). Но и тези събрания, които са организирани в салоните на
Патриаршията, са провалени.
 |
| Патриарх Матеос Чухаджян |
Накрая
Патриарх Чухаджян предприема по-твърди действия към онези, които поставят под
съмнение учението и авторитета на Арменската Църква. Той ги кара да подпишат
декларация, изготвена от Патриаршията, известна като „Писмено опровержение”
(23). Подписването на този документ означава да се приеме вината и да се
изповяда извършения „грях” спрямо Арменската Апостолическа Църква (24). Дори
повече, тези които подписват декларацията, трябва да признаят „учението на
новите сектанти като пагубно за душата” (имайки предвид американските
мисионери), да обещаят вярност към Майката Църква и да сключат завет, че ако се
завърнат към своите „предишни неблагочестиви пътища”, ще понесат духовни и
временни наказания (25).
Следващата
стъпка на Патриарха е да изготви подробно заявление на вярата във вид на
въпросник, за да бъде подписано от онези, които имат „съмнително положение” в
църквата. Първият арменски евангелски историограф Степан Ютюджян е нарекъл това
заявление от девет точки „Нов Символ на
Вярата” (26).
Всяка
точка на този „Нов Символ на Вярата” започва с въпроса „изповядваш ли?”. От
личността, която се е разкаяла, се очаква да дава твърд отговор. Така тези,
които подписват заявлението изповядват, че
-Спасението
е не само чрез вяра, а и чрез добри дела.
-Църквата
на земята е безгрешна.
-Църквата
приема седем тайнства, които могат да отслужат само ръкоположените духовници
(католикос, епископ, архимандрит и свещеник).
-Кръщението
и изповедта на греховете пред свещеник е абсолютно условие за спасението.
-Този,
който не участва в Светото Причастие, което е истинска кръв и тяло на Христос,
подлежи на вечно осъждане.
-Дева
Мария, Божията майка е достойна за почитане. Ходатайството ѝ, подобно на другите
светци, е приемливо пред Бог и Бог
извършва чудеса чрез светите мощи и кръста.
-Да се
вярва в Църквата означава да се вярва в нейните ритуали и обреди, както и да се
вярва във всичко, което чрез предание е получено от апостолите и светите отци,
които са ги последвали.
-В
Църквата съществуват различни длъжности и степени на авторитети с постепенно
издигане, като клисар, дякон, архимандрит, епископ, католикос. Патриарсите и
Католикосите на всички националности са наместници на Христос, за да управляват
Светата Църква.
-Онези,
които проповядват, че в Светата Църква са плъзнали грешки, трябва да бъдат
анатемосани (27).
 |
| Арменска Патриаршия в Истанбул |
Гореспоменатите
точки, които са обявени от Патриарх Чухаджян на 4 февруари 1846 година, трябва
да бъдат подписани от инакомислещите, в противен случи те ще бъдат анатемосани и изолирани. „Новият Символ
на Вярата” не оставя място за примирие. Твърдата позиция на духовното
владичество, комбинирана с икономически натиск и преследвания, поставя
реформаторите между чука и ковалнята до такава степен, че те пишат писмо до
Патриарха, за да протестират „срещу преследванията, лишенията, обвиненията и
вредите” (28), на които са подложени. Това писмо, което е подписано от
„Преследвани Християни”, е повече от протест, а именно декларация на реформирана
вяра.
Писмото
потвърждава, че:
-Те са
истински вярващи на Христовата Църква благодарение на своята православна вяра.
-Те
приемат Никейския Символ на Вярата и отказват да приемат друго учение, което не
е потвърдено от Библията.
-Те
обичат своята нация и Майката Църква, чувстват се горди и за тях е чест да се
наричат Арменски Християни.
-Те
считат свободата на съвестта като приоритет и не могат да действат срещу
съвестта си.
-Писмото
уверява, че те се надяват на благодат от Патриарха, за да сложи край на техните
мъчения и лишения (29).
-Няма
преследвания срещу никого, просто църквата чрез наставления предупреждава
онези, които се намират в грешен път.
-Реформаторите
противоречат на Библията и като духовен пастир неговото задължение е „да
реформира непоправимите”, предупреждавайки чадата на своята Църква да не
общуват с тях и да не четат техните книги, за да не лъжат чрез техните
подвеждащи учения (30).
Нито изявленията,
нито натискът от Патриаршията не успяват да променят пътя на реформаторите. Има
усещане, че и двете страни са непреклонни, с което безизходицата е пълна. После
Патриарх Матеос Чухаджян предприема последно действие срещу реформаторите. На
21 юни 1946 година той издава специално изявление на анатема и спиране на
общение, окончателно лишавайки реформаторите от членството им в Арменската
Апостолическа Църква. Когато реформаторите са изгонени от Църквата и лишени от
гражданското си състояние, следователно и от покровителството на Патриаршията,
те са принудени на 1 юли 1846 година да оставят Майката Църква и да се
организират под покровителството на отделената църква.
-----------------------------------------------------
15. Мисионерите на Американския Борд на Комисарите за Чуждестранни Мисии
(American Board of Commissioners for Foreign Missions) действат сред арменците
от 1831 година. Пастор Уилям Гудъл (William Goodell) е бил първият мисионер.
През 1831 година той пръв установява американската мисия сред арменците. През
1836 година толкова добре е организирана мисията, че всеки петък и неделя редовно
се водят Богослужения. Мисионерите откриват училища и печатници, имат собствени
издателства. Вече имат чувствителен брой свои последователи.
16.
Обвинението, че реформаторите „се използват от американските мисионери” е много
преувеличен израз. Виж Եղիայեան, Հայ Յարանուանութեանց Բաժանումը
(Անթիլիաս, Տպ. Կիլիկիոյ Կաթողիկոսութեան, 1971), էջ 536-537: Реформаторите вярват, че американските мисионери споделят
техните религиозни възгледи и морално ги подкрепят. Но тази подкрепа кара
Патриаршията да мисли, че мисионерите целят да създадат раздори в Арменската
Църква.
17. Աւետիս
Պէրպէրեան, Պատմութիւն Հայոց, սկսեալ 1772 մինչեւ 1869 Հանդերձ Կարեւոր Տեղեկութեամբ եւ
Ժամանակագրութեամբ Երեւելի Իրաց (Կոստանսնուպոլիս, Պօղոս Քիթիչճեան եւ Ընկ., 1871), էջ 112
18.
Реформаторите остават в Арменската Апостолическа Църква и запазват силни връзки
с мисионерите до тяхното отстраняване през 1846 година. Те се смятат са „квас
на Евангелието” и обещават да реформират Майката Църква и да служат на нацията.
(Виж Միսիոնարական Բանբեր, Հատ. 32, Փետրուար, 1836), էջ 42
19. Կ.Հ.Չօփուրեան,
Հայ Աւետարանական Բարեկարգութիւնը, Պատճառներ եւ Արդիւնքներ (Նիւ Եորք, Ամերիկայի
Հայ Աւետարանչական Ընկերակցութիւն, 1972), էջ 78
20. Աւետիս
Պէրպէրեան, էջ 297
21. Գեւորգ
Մեսրոպ, Հայ Եկեղեցւոյ Պատմութիւն (Կոստանդնուպոլիս, Փարոս Հրատարակչատուն, 1914), էջ 516
22. Կ.Հ.Չօփուրեան,
էջ 80
23. Օ.
Տուայթ, Քրիստոնէութիւնը Վերակենդանացած Մերձաւոր Արեւելքի Մէջ (Նիւ Եորք, Պէյքըր
եւ Սքրիպնըր, 1850), էջ 327-329
24. Օ.
Տուայթ, էջ 328
25. Օ.
Տուայթ, էջ 329
26. Ստեփան
Իւթիւճեան, Ծագումն եւ Ընթացն Հայ Աւետարանականութեան ի Հայս (Կոստանդնուպոլիս,
Արաքս Տպարան, 1914), էջ
156-159
27. Ստեփան
Իւթիւճեան, էջ 156-159
28. Ստեփան
Իւթիւճեան, էջ 162
29. Ստեփան
Իւթիւճեան, էջ 162
30. Առաջին
Հաղորդագրութիւն, Պատրիարքութիւն Հայոց Կոստանդնուպոլսոյ (Կոստանդնուպոլիս, Հ.
Միւհէնտիզեան Տպարան, 1846),
էջ 1-47
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар