„Кратка история на арменския народ”, Артак Мовсисян,
2014
22.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН
Първото държавно образувание: Аратта
В предишните страници вече бе
отбелязано, че първото ранно държавно образувание в Арменското плато, известно
до момента, е Аратта, за което
сведенията на шумерските писания се отнасят към XXVIII-XXVII векове пр.Хр. Аратта е била теократична страна. По време на това
държавно управление цялата власт – и светската, и духовната, е в ръцете на духовенството,
което управлява от името на Бог. Царят на Аратта същевременно е и Върховен
жрец. 
Към Върховния жрец – царя действа и най-висшият консултативен орган –
Събранието на Старейшините (негово бъдещо развитие може да се смята Светското
Събрание (Ашхаражохов) на Велика Армения). Споменава се главният икономически
чиновник на страната, който е наричан „управител” (може да се сравни със
сегашния пост на премиер-министъра). В Аратта се споменават още чиновници от
икономическата сфера – събирачи на данъци, надзиратели и пр.
Жителите на Аратта внасят
зърнени култури и други земеделски продукти, и изнасят метали и скъпоценни
камъни. Освен това изпращат на юг строителни суровини – „планински камъни”.
В Шумер като впрегатна сила
или превозно средство са използвани магаретата, а в Аратта – конете. Трябва да
отбележим, че това е първото споменаване на коне в служба на хората в писмените
източници. Използването на коне в икономиката и във военното дело е довело до
безпрецедентен прогрес.
Шумерските оригинални
текстове са запазили сведения за армията и за столицата на Аратта, оградена със
стени. Едно от важните сведения е фактът за използването на собствената
писменост в страната, което е било доказано чрез намерените паметници с
клинописи в Арменското плато от IV-III хилядолетие
пр.Хр., които все още не са разчетени.
Древни споменавания на името „Армения” –
Арми, Арман(ум), Арам
През XXVI-XXIII векове пр.Хр. в сегашната територия на Сирия е образувана държавата
Ебла, която с широка търговска мрежа е била свързана с околните страни.
Оригиналните текстове, които се намират в царския архив на Ебла, споменават
имена на над двадесет местности в Арменското плато и в околността. От тях
по-важна е Арми, която е столица на едноименното царство.
Забележителното е, че
в оригиналните текстове от XXIV-XXIII векове пр.Хр. се
споменава за „синовете на Хая” (арменски синове), които са живели в страната
Арми и които са имали дейни взаимоотношения с Ебла.
Семитските племена, които са
навлезли в Месопотамия от Арабския полуостров, през втората половина на XXIV век пр.Хр. са създали първата диктатура, известна в
историята. Основателят на държавата Саргон, установявайки се в центъра на
Месопотамия – в град Акад, основава първата постоянна професионална армия,
известна на историята и е създал безпрецедентна световна диктатура. Войските му
на север са стигнали до южното подножие на Арменското плато и там претърпели
провал. До нас е стигнал един клинописен текст, който представя географията на
владението на Саргон Велики, където за първи път е спомената предварителната
форма на името „Армения” – страната Арман(ум), която се е намирала в южната
част на планинската верига Арменски Тавър.
Четвъртият владетел на Акад –
Нарам-Суен (XXIII век пр.Хр.) е предприел многократни военни походи по посока към
горното течение на Ефрат и Тигър. Той през долината на Тигър е тръгнал на север
и споменава за страната Арам, която се е намирала върху територията между
езерата Ван и Урмия. Тази територия по време на Ванското царство също е
спомената с подобни имена (Арамали, Армарили). Нека да помним, че според Мовсес
Хоренаци в основата на имената „армен” и „Армения” стои името „Арам”.
Няколко походи на Нарам-Суен
към горното течение на Ефрат са били насочени срещу страната Субур (Субарту),
която се намирала „на брега на Горното море”, т.е. около езеро Ван. Този и
много други факти показват, че Субир е едно от древните имена на Армения, което
е еквивалентно от една страна с името „Аратта”, а от друга – с „Арман(ум)”.
Нарам-Суен е предприел още
поход срещу страната Хах(ум), намираща се до горното течение на Ефрат, която от
III хилядолетие пр.Хр. се споменава като важен регион за добив
на злато в територията на област Висока Армения (Барцър Хайк) на Велика Армения.
Той организира няколко похода към „изворите на Тигър и Ефрат”, стига до района
Амид-Диарбекир, където оставя клинописен паметник със своя образ и текст.
За походите към страните до
горните течения на Ефрат разказва един от най-обемните клинописни текстове на
Нарам-Суен, в който Арман(ум) е представен като страна, която „никога – от
творението на човечеството нито един цар не бе превземал”.
Срещу Нарам-Суен е организиран
съюз от 17 държавни образувания от Арменското плато и съседни страни, воден от
страната Арман(ум). Лидерството на този съюз преминава от Арман(ум) към
страната Луллуби, намираща се в южната част на езеро Урмия. Нарам-Суен изпраща
срещу съюзническата армия три войски, от които никой не се връща жив. По-късно
лидерството на съюза от Луллуби преминава към Кутийската страна, която поставя
края на диктатурата на Нарам-Суен.
Кутийското световно владичество
Нарам-Суен извършва
безпрецедентно богохулство. Той обявява себе си за „бог”, унищожавайки храма на
боговете и принуждава хората да се поклонят пред неговата личност. Шумерското
духовенство моли за помощ съюза на седемнадесетте страни, лидерството на който е
преминало от Луллуби към Кутийската страна. Скоро с рязка атака към центъра на
Месопотамия тръгват планинските жители на Арменското плато и „богът”самозванец е
убит по време на войната срещу тях …
Титлата „Цар на четирите
краища на света” – по право на победителя преминава към кутийските владетели.
Кутийското световно владичество съдържа огромни територии – от планините Аманос
до Елам, от северната граница на Арменското плато до Персийския залив.
Около един век (XXII век пр.Хр.) те владеят по-голямата част от Югозападна
Азия. През това време царуват 21 царе, които управляват с определен мандат. Т.е.
действа избирателна система на върховната власт.
След края на Кутийското
световно владичество Армения запазва своята мощ и важната роля в Древния Изток.
За това ние се информираме от месопотамските писма (XXI век пр.Хр.), където страната Субур е представена като могъщо царство.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Няма коментари:
Публикуване на коментар