Автор: Ани Липаритян, Sputik Армения
05.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Световният литературен класик – руският писател
Антон Чехов в течение на своя живот неразривно е бил свързан с
представители на
арменския народ.
Чехов, по специалност лекар,
пише и получава хиляди писма , номерира ги и всички пликове подрежда по азбучен
ред. Не го притеснява мисълта, че писмата му могат да ги четат и другите.
Напротив, смята, че след време всички трябва да ги видят и да прочетат какво
пише там, понеже той „няма от какво да се срамува”. Някои от писмата фактически
са сведения за връзката на Чехов с арменците.
ФЕОДОСИЯ, МЕСТНИТЕ ГОЛЕМЦИ И ДОБРИЯТ ГЕНИЙ АЙВАЗОВСКИ
1888 година Антон Чехов
изпраща писмо до сестра си – Мария Чехова, където пише:
„Сутринта в 5 часа пристигнах
във Феодосия. След час ме заведоха на закуска при някой си Мурза. Имаше много
хора – Суворини, главният морски прокурор, жена му, местните големци,
Айвазовски…”.
След запознанството великият
художник Ованес Айвазовски кани на гости Чехов. Писателят се учудва от имота на
художника, който по негови думи е „разкошен и приказен”. А той, 75 годишният
Айвазовски се вижда на Чехов „бодър старец, със собствено достойнство и меки
ръце”.
Така той е описал майстора на
четката в писмо до майка си.
„Човек със сложен характер,
който заслужава внимание. Той е и генерал, и първосвещеник, и художник, и
арменец, и наивен старец, и Отело. Женен е за млада и много красива жена, към
която се отнася много строго. Познава се със султани, шахове и емири. С Глинка
е работил върху произведението „Руслан и Людмила”. Бил е приятел с Пушкин.
Изкарах цял ден при него, вечеряхме заедно. Вечерята трая дълго, с безкрайни
тостове…”, разказва Чехов.
Той е наричал Айвазовски
„добрият гений” и е написал: „Във Феодосия на всяка стъпка се усеща арменският
дух на този добър гений.”
СТАТИИТЕ НА ЧЕХОВ И АРМЕНЦИТЕ
Статията, напечатана във
„Вечерний Ростов” показва, че първите издания в Ростов на Дон са се появили в
края на XIX век
и в началото на XX век, и между другото благодарение на арменците от
Нахичеван.
Редакторът на вестник
„Приазовский край” Серафим Христофорович Арутюнов през 1891 година купува
правата за издаване на вестник „Донское поле”, който веднага придобива огромна
популярност в южна Русия. Тъкмо в този вестник са публикувани статиите на
Чехов.
Това е периодът, когато
писателят се радва на литературна слава и редакторите на най-известните
вестници мечтаят произведенията на Чехов да се появят в страниците на техните
вестници.
„БРАТСКАТА ПОМОЩ, ОКАЗАНА НА АРМЕНЦИТЕ, ПОСТРАДАЛИ В
ТУРЦИЯ”
На 10 януари 1897 година
Чехов получава писмо със следното съдържание: „За пострадалите арменци от
варварствата на Турция се създава литературен сборник. Инициаторът на сборника
е Г.А. Джаншиев, който лично ме е молел да Ви пиша за това, дали бихте дали
Ваши произведения, за да бъдат включени в сборника. Надяваме се, че Вие ще информирате
за Вашето решение мен или Григорий Аветович на неговия адрес. Може би ще питате
какво общо имам аз с всичко това? Освен лекото познанство с Г.А. Джаншиев, аз
също ще работя върху този сборник и ще се занимавам с художественото
оформление, ако има нужда”.
Антон Чехов дава положителен
отговор и се интересува за сроковете, в които трябва да изготви статия и какъв
разказ трябва да бъде – дали нов или някой от старите?
Но съдбата се разпорежда
така, че писателят поради здравословни проблеми не успява да изготви статия за
сборника. Но въпреки това, сборникът е издаден и са събрани 30 хиляди рубли
приходи, които са насочени в помощ на арменците, пострадали от погромите в
Турция.
При изготвяне на втория том
на сборника Джаншиев отново се обръща към Чехов, този път лично. Този път
разказ от Чехов се появява в сборника „Братска помощ”.
КАК АРМЕНСКИ ХУДОЖНИК СПАСЯВА ПИЕСА НА ЧЕХОВ
Художникът, основоположник на
арменската историческа живопис Вардгес Суренянц се запознава с Антон Чехов в
Крим. Тогава арменският майстор работи
върху илюстрациите на произведението на Александър Пушкин „Бахчисарайски
фонтан”.
Чехов се обръща към него и
пише: „Уважаеми Вардгес Акопович, убеден съм, че точно Вие трябва да направите
сценографията на представлението „Чайка”. За мен това е много важно.”
Това е съдбовно предложение.
Декорите на Суренянц спасяват ситуацията, понеже първото представление е пълен
провал. Съвместната работа на двамата гении носи огромен успех на „Чайка”.
Чехов оценява високо труда на арменския художник, а Суренянц по-късно подарява
на Чехов една от своите картини.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Редакция: Варта
Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар