Автори: Мари Тарян, Астхик Акобян, Mediamax.am
11.06.2020, ГАНТЕХ
АРАРАТЯН
ЧАСТ I
07 АПРИЛ, 1915 ГОД.
Началото на съпротивата на
арменците от град Ван започва с един инцидент,
който се случва на 07 април 1915
година.
В този ден турски войници
нападат група жени, които се връщали от едно село близо до Ван. Двама млади
арменци се опитват да защитят жените и биват убити. Арменците откриват ответен
огън.
Един от документалистите на
събитията в град Ван – А-Дон пише в книгата си, че в този ден се взриви гнева
на арменците, който бе събиран от седмици, месеци и векове.
Турската артилерия започва да
обстрелва Айгестан, но среща организирана съпротива. По думите на Кларенс Т.
Ашър, директор по медицински дела към Комитета на Американската помощ в Близкия
Изток, турците не са очаквали подобна организирана съпротива, затова изпаднали
в паника.
Турците започват да нападат
онези арменците в покрайнините на града, които по някакви причини не бяха
успели да напуснат домовете си. Повечето от тях биват избити, други, с помощта
на арменските бойци, успяват да се преместят в Айгестан. Когато се стъмва,
арменският военен орган изпраща вест, че от арменска страна са пострадали само
невъоръжените хора и призовава населението и невъоръжените лица да се скрият на
по-безопасни места.
ОРГАНИЗИРАНЕТО НА САМООТБРАНАТА
Цялата отбранителна територия
се разделя в 7 района, с поставени 79 поста.
Във всеки район се назначава
отговорник и помощници.
В Айгестан, където се водеха
най-яростните боеве, имаше 1 500 мъже, които можеха да носят оръжия. Те
имаха 505 пушки и 549 пистолета. Под командването на губернатора на Ван -
Джевджед бей имаше около 12 000 турски войници, които воюваха срещу
арменците с 12 съвременни оръдия и с десетки традиционни оръдия.
През първите десет дена на
съпротивата, турците на ден изстрелваха над главните квартали на град Ван над
300 снаряда.
Още вечерта на 05 април, по
заповед на Арам Манукян, е сформиран Военния орган в Айгестан, който се
ръководи от Арменаг Йегарян, Крикор Българина и Гайдзаг Аракел. Към този орган
действа Информационна служба и органа за Военно разпределение.
През следващите дни е
създадена Комисията „Доставка”, за да осигури храна и дрехи за бойците. Под
техен контрол преминават фурните за хляб, водните мелници и кланиците. Към този
орган започва дейността си Комисията за подпомагане, която подрежда продуктите
от Червения Кръст.
08 АПРИЛ, 1915 ГОД.
На втората сутрин от началото
на битката идва вест, че стотици хиляди патрони, изстреляни от страна на
турците са имали за цел да подплашат арменците, но никой не е напуснал
постовете си и няма жертви и ранени сред арменските бойци.
На 08 април оръдията на врага
още по-интензивно обстрелват. Снарядите събарят стени и препятствия, но не
успяват да превземат арменските позиции. Единственият пост, която в дози ден
минава в ръцете на врага, е поста на Шахбендерян, който гледа към църквата
„Хангуйс”.
Арменските момчета напускат
този пост след яростна битка, едва когато попадат в засада. Врагът, който се е
подслонил в сградата на английското консулство, в този ден държи под обстрел
по-голямата част на Айгестан, откъсвайки връзката на Централния орган с
постовете.
Арменците решават да превземат
този стратегически пост на турците и да унищожат турският гарнизон. Арменските
бойци, отварят дупка в стената на сградата, която се намира в съседство с
английското консулство. Оттам, със специална спринцовка, която пръска нафта,
наречена „тулумба”, започват да пръскат нафта върху дървесината до английското
консулство. След това я запалват. Турците се опитват да изгасят пожара, но не
успяват и бягат от сградата на консулството. При излизането им арменските бойци
убиват повечето от тях.
В този ден Военния орган
решава да насърчи арменските бойци и установява първите ордени за Смелост.
Малък сребърен кръст с надпис „Հայ Յեղ” (арменски революционер), наричат „Почетен Кръст”.
Битката през втория ден
поставя и редица въпроси пред Военния орган. Вече е ясно, че борбата ще трае
със седмици и трябва да се помисли за боеприпаси. Трябва да се ремонтира и едно
от оръдията, което са взели от турците, както и отбранителните стени, които са
разрушени от вражеските снаряди. Създават се групи от зидари и дърводелци, които
веднага започват изключително опасна работа за възстановяване на постовете.
ДУХЪТ НА БОРБАТА – АРАМ МАНУКЯН
Символът на героичната
съпротива на Ван – Арам Манукян го следва всички. Той има голям авторитет както
сред ванците, така и сред чужденците и турците. Наричат го Арам паша. Арам
Манукян, който е главният организатор на самоотбраната на Ван, е неразделния
съветник на Военния орган. След героичната съпротива на Ван, на 07 май той е
назначен за временен губернатор на Ван и четири месеца управлява Ван, докато
руските войски изненадващо напускат града.
 |
| Арам Манукян |
Арам Манукян е роден през
1879 година в село Зейва (сега Давит Бек, област Сюник, Армения). За първи път
е пътувал до Ван през есента на 1904 година, където се радвал на огромно
уважение и любов. Започнали да го наричат Арам от Ван. Още в началото на
Първата световна война, той започва да организира и да ръководи отбранителната
борба на Ван. След като руските войски напускат Ван, Арам Манукян организира
бягството на арменското население от област Васпуракан към Източна Армения,
благодарение на което над 200 хиляди арменци се спасяват от Геноцида.
 |
| Арам Манукян |
Арам Манукян се смята за
основател на Първата република на Армения. След обявяването на Републиката, той
е оглавявал държавата до 23 юли 1918 година. В състава на първото правителство
на Република Армения, което се ръководело от Ованес Каджазнуни, Арам Манукян
заема поста Министър на вътрешните работи. След като е убит министърът на труда
Хачатур Карджикян, близо месец Арам Манукян ръководи и това министерство.
Арам Манукян е починал на 29
януари 1919 година от петнист тиф. Гробът му се намира в Ереван, в градския
пантеон.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Няма коментари:
Публикуване на коментар