Автори: Мари Тарян, Астхик
Акобян, Mediamax.am
17.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН
ЧАСТ II
09 април, 1915 г.
Военният орган, който е създаден
за съпротивата на Ван, поставя на третия ден от началото на битката задачата да
се унищожи гарнизона на Хамуд ага, който
заедно със 120 войници държат в ужас
няколко арменски квартала, опожаряват и бомбардират къщите на арменците.
Делото за унищожаването на
гарнизона се поема от двама души – единият е член на Военния орган, а другият е
Крикор Българина. В главата на последния след
три безсънни нощи се ражда идея: през дупката, която са отворили в
стената на гарнизона, чрез взривяващо устройство гарнизонът може да бъде
унищожен.
На сутринта Крикор Българина
започва осъществяването на своя план. Същевременно бомбардировките не спират.
Крикор започва работата си.
Премерва дължината на фитила и внимателно поставя бомбата в основата на
гарнизона. Когато всичко вече е готово, поглежда часовника си и точно в 04:00
часа пали фитила и бързо се отдалечава. След 10 минути се чува оглушителен шум,
войниците се изправят, но гарнизонът не е разрушен. Така първият опит за
взривяване на гарнизона се оказва неуспешен.
Крикор се прибира у дома и
започва да разработва нов план. През нощта около 03:00 часа, квартал Айгестан
изведнъж се осветява. От постовете и домовете хората виждат, че гарнизонът на
Хамуд ага е обхванат в пламъци. Терлемезян пише в спомените си, че на този ден
са били освободени от огромен кошмар.
Същевременно арменските бойци от Айгестан
веднага превземат три постройки близо до гарнизона и оттам преместват цялото
имущество в Айгестан. След това опожаряват всички постройки, за да не могат
турците отново да ги използват. От бомбардировките арменските бойни постове
чувствително са пострадали, поради което Военният орган издава заповед за
изграждането на нови постове.
В заповедта пише също, че
войниците строго трябва да следят за икономия на патроните и да стрелят само
целенасочено. Също така строго се забранява използването на алкохолни напитки.
10 април, 1915 г.
Четвъртата утрин идва с
благата вест: „Гарнизонът на Хамуд ага гори. Да живее Българина (Крикор)”.
Заедно с гарнизона са изоставени и трите къщи в близост до него, които са
използвани от турците като постове.
На този ден Военният орган
издава няколко съобщения и заповеди, с които се обръща към населението.
Военният орган строго забранява да се влиза в чужди домове и да се краде от
там. В противен случай, както се отбелязва в телеграмата, „ще се изпълняват
смъртни присъди”. В една друга телеграма Военният орган призовава да не се
употребява алкохол.
През този ден врагът
осъществява няколко нападения по посока на арменските постове в Айгестан, но
всички са отблъснати. Арменците успяват да опожарят няколко стратегически
постройки, в които са били настанени турците.
Оркестър „Фанфар”
Създава се юношески духов
оркестър „Фанфар”, ръководен от Хачадур Буджигян, който още от първия ден на
боевете изпълнява своята задача да предава силен дух на арменските бойци. Този
оркестър изпълнява патриотични песни и насърчава момчетата.
Често от постовете идват
вестоносци с молба оркестърът да ги посети и малките музиканти да повдигнат бойния
дух на своите бащи и батковци.
11 април, 1915 г.
Петият ден на боя се отбелязва с опожаряването на
главният блиндаж на втория район на врага. Обобщавайки последните 3-4 дни,
Военният орган казва в изявлението си, че „арменските сили са останали
непоклатими пред хилядите оръдия, изсипани куршуми и обезсърчени вражески сили
”.
Вечерта на този ден арменците
успяват да превземат нови три поста на турците, убити са четирима турски
войници, а постовете им са опожарени. В резултат от малката битка върху моста,
арменците успяват да превземат осем сандъка с боеприпаси.
„Вече не можем да броим
загубите на нашият враг, които един по един падат от нашите изстреляни
поединично куршуми. Отчаянието и дезертьорството сред врага е видимо. Когато
разбират за плана на Джевджед паша – за 24 часа да превърне в кланица нашето
Отечество, всичко се пука като празен балон и превръща целия му план в
бълнуване.
„От ден на ден нашите войници
вървят от победа към победа. В душите им кипи божественият огън да защитят
родината. Те са решени да умрат за живота ти, за оцеляването ти и за
окончателната ти свобода”, се казва в изявлението на Военния орган от този ден.
В града започват обилни
дъждове, поради което турското командване спира активните дейности.
Губернаторът на Ван – Джевджед в писмото си до ръководителя по здравеопазването
към Американския комитет за подпомагане - Кларенс Т. Ашър заплашва, че ако
арменците използват сградите на американската институция, той ще заповяда тези сгради да бъдат
бомбардирани.
Леярната на оръдия
По инициатива на Крикор
Българина, по време на героичната съпротива арменските оръжейници отливат две
оръдия, които за съжаление поради липса на барут не са служили толкова често на
целта си.
Крикор Българина
 |
| Крикор Българина |
Крикор Българина или Къркор
Кезян (Гьозеян) е роден в Гарин, но годината на раждането му е неизвестна.
Като малък той с родителите
си емигрира в България. В младежките си години Крикор се занимава с оръжеен
занаят в Александропол, Аридж и в Гандзак.
Царската власт в Русия
започва преследване срещу него, заради което той преминава в Арцах (Карабах), а
оттам във Ван.
По време на героичната
съпротива на Ван Крикор е бил член на Военния орган. Той не напуска града по
време на нито една от бежанските вълни във Ван (1915 г. и
1916 г.). Бил е назначен за военен комисар, а по-късно за началник на полицията.
На 21 март 1918 г., като представител на Военния орган, е подписал указа за
окончателното напускане на арменското население от град Ван. Заедно с бежанците
той се премества в Тифлис, а после в Ереван. Оттам е заминал за Константинопол,
където е починал през 1922 г.
 |
| Леярната за оръдия |
Леярната за оръдия, която той
създава в град Ван, е представлявала обикновена ковачница, в която са били
събрани жълти медни инструменти и предмети. В началото са изработвали
матрицата, а след това отливали оръдието в нея. Изработвали и достатъчно на
брой бомби.
Въпреки че тези оръдия не са
вършили големи чудеса, самият факт че арменците са си произвеждали собствено
оръжие, е бил достатъчен за бойците да погледнат към делото с повече сериозност
и приповдигнат дух. Първото оръдие, направено в леярната, става символ на
бойния дух на арменските войници в града.
Обущарница
Арменските майстори са основали
фабрика за обувки в град Ван. Около 30 майстори всеки ден са шиели 40-50 чифта обувки
за войниците.
Освен всичко това работел и
оръжейният цех, в който непрекъснато, без да се спира, се ремонтирали
повредените оръжия. Малки и големи деца чистели празните гилзи, пълнели ги с
барут и ги подреждали в кутии.
В работилницата за барут
работел химикът – проф. Минасян, както и бившите ловци Манук и Мъгърдич
Бахешцян. Те заедно изработвали два вида барут, един от които пушел, а другия –
не. Работели без да спират, за да успеят да снабдяват войниците с достатъчно
барут.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар