Автор: Рубен Гюлмисарян, Sputnik Армения
22.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН - Дори да не сте се интересували от джаз и дори да не сте го
слушали, името на Георги Гаранян ви е познато от огромен
брой от най-добрите
съветски филми - той е или композитор, или диригент на оркестъра на „Госкино“.
Свири соло на саксофон. Той така свири, че получава известния псевдоним –
„сакс-символ”.
В
съветските консерватории всичко е на ниво, но не ги учат да свирят на саксофон
по същия начин, както го прави Георги Гаранян. Нещо повече, това не се учи и в
Московския институт за металообработващи машини, който по някаква причина
Гаранян завършва, получавайки всички
шансове никога да не стане музикант.
Той нито
ден не работи като инженер, а навлиза в
света на музиката, полагайки изпити за получаване на диригентска диплома в
Московската консерватория като външен студент.
Георги
Гаранян е роден преди 85 години, на 15 август 1934 г. в Москва. Баща му, Арам
Гаранян, по време на Арменския геноцид губи родителите си и бяга от град Урфа.
Намира убежище и създава семейство в Русия.
Георги
разказва, че когато идва време да учи арменски, баща му е на фронта, и така
по-малко владее родния си език. Но това не пречи на музиката.
Още в
средата на 1950-те години Гаранян смело ръководи група музиканти от 8 души –
нарича ги „Златната осмица“. Скоро всички те се озовават в младежкия оркестър
на Дома на изкуството под ръководството на Юрий Саулски.
През 1958
г. Гаранян свири на саксофон в оркестъра на Олег Линдстрем, а през 1966 г. в
естрадния оркестър към Държавното радио на СССР, който е ръководен от Вадим
Людвиковски. Той успешно изнася концерти на джаз фестивали в Талин, Прага и
Москва, участва в много концерти в СССР и в чужбина, записва в радиото.
По късно
Гаранян ще каже, че всъщност в СССР не е имало джаз до 60-те години, има
ритмични опити „а ла джаз“, но хората ги харесват и като цяло показват до
известна степен творческа свобода. Той със саксофона си вече се превръща в
звезда, получава остроумен прякор „сакс-символ“ на страната.
Гаранян
става лауреат на международни джаз фестивали в Прага, Бомбай, Хавана, Варшава,
Финландия и Израел. Той е единственият джаз изпълнител, който продава всички
абонаменти за три концерта през годината в Голямата зала на Московската
консерватория. Записва CD с американската група Oregon, свирейки етно-джаз,
изявявайки се като диригент, и с този албум е
номиниран за Grammy.
Гаранян е
композитор, изпълнител и диригент, също така и кинематограф, дори и човек на
цирка: в края на 80-те Юрий Никулин кани Гаранян в своя цирк на булевард
„Цветной“.
А киното!
... Това е и фентъзи филмът „Викът на делфините”, и емблематичният „Портите на
Покровски”, „Ние сме от джаза”, „Есенен блус”, дори „Диамантената ръка”, както
и любимият от всички „Ну, Погоди”. Не може да се изброи всичко.
Но не
всичко е гладко и успешно. От 1969 г. до 1978 г. държавата забранява на
„сакс-символа” да излезе от страната. Гаранян, който не разпознава друга рамка
в музиката освен творческа, без колебание се среща с американския джазмен Уилис
Коновер. Изглежда, че това е просто среща на двама музиканти, но не. Коновер не
е само водещ в радиото „Гласът на Америка“, но и продуцент на концерти в Белия
дом. С една дума „престъплението“ е очевидно и последват санкции.
Но всичко
отминава, минава и това, и тогава се появява любимият му ансамбъл „Мелодия“, с
който Гаранян разполага както сметне за добре.
„„Мелодия“ е любимият ми ансамбъл,
какво да кажа. Но аз се разделих с него, вече беше невъзможно да се продължава
така. Имах много композиторска работа и ми беше много трудно да пиша музика
всеки ден от четири часа сутринта, да ходя на репетиции в девет, работата ми
започваше в единадесет и така нататък до късните часове на нощта. И всеки ден в
продължение на 10 години “, казва той в интервю.
Гаранян умира
почти на сцената: той е хоспитализиран в Краснодар. Веднага след новогодишните
празници на 2010 година Георги Гаранян планира съвместни концерти с Мишел
Легран. Но този път не се получава ...
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар