АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Дейността на ХОМЕНЪТМЕН в България от началото до 1939 година (1) – Организирането и дейността на Районния клон в България на Хоменътмен

Откъс от книгата „История на Арменски Физкултурен Всеобщ Съюз”, Пюзант Торигян том I, 1995, Бейрут

16.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Продължавайки да Ви представяме историята на арменците в България, този път ще Ви предложим откъси от

книгата „История на Арменския Физкултурен Всеобщ Съюз (Хоменътмен)” на Пюзант Торигян, издаден през 1995 в Бейрут, където доста подробно е представена историята на Хоменътмен в България, както и в Румъния (няколко български градове по това време са били част от Румъния, но са държали тесни връзки с организацията в България), от основаването му до 1939 година.

Всеки ден ще Ви представим по едно заглавие, както авторът е разделил в своята книга.

Организирането и дейността на 

Районния клон на Хоменътмен в България

Най-старият район близо до Константинопол (Истанбул), където стъпи Хоменътмен в чужбина, бе България със своя първи клон в град Варна.

В началото на лятото на 1920 година Централното Управление на Хоменътмен потвърди създаването на варненския клон и така започна дейността на Хоменътмен в България.

Постепенно в градовете на България, където имаше арменска общност откриха свои клонове по следния хронологичен начин:

Варна – 1920 г.

Пловдив – 1921 г.

Русчук (Русе) – 1921 г.

София – 1922 г.

Сливен – 1923 г.

Бургас – 1924 г.

Татар Базарджък (Пазарджик) – 1924 г.

Стара Загора – 1924 г.

Шумен – 1925 г.

Хасково – 1925 г.

Айтос – 1925 г.

Борисовград (Първомай) –

Участници на Делегатното Събрание на Балканския Регион на Хоменътмен
(седнали: от ляво - Таквор Такворян, А.Дж.Сируни, Гаро Хазарян 

На 26 октомври 1924 година по покана на пловдивския клон и с участието на осем български клона се състоя първото Районно събрание, което положи основата на дейността на Районния клон на Хоменътмен в България. В събранието участваха следните клонове: Русчук, Сливен, Бургас, София, Варна, Татар Базарджък, Стара Загора и Пловдив. Към пловдивския клон през тия дни се бе присъединил и спортният клуб в града „ШАНТ”. Събранието се проведе в залата на Народното Събрание на Пловдив с председател Гаро Хазарян и със секретари Хайгуни Киришян и Торком Хекимян.

Събранието, след като изготви плана за годишна дейност, избра Районно Управление със следния състав:

Председател – Д-р Томас Томасян

Секретар – Гаро Хазарян

Касиер – Минас Микаелян

Членове – Таквор Такворян, Гарабед Х. Папазян, Нерсес Асдвадзадурян и Хайгуни Киришян

Същото събрание избра и двама делегати – в лицето на Левон Казанджян и М. Асдарджян като представители на Българския Район на Общото Събрание на Хоменътмен. Вътрешният устав на Българския Район, който бе изготвен от събранието, на 10 февруари 1925 година бе регистриран от държавата.

През десетилетието между 1924-1934 год. централата на Районното Управление остава Пловдив. Следващите състави се председателстват от Гаро Хазарян, Х. Малхасян и Нерсес Асдвадзадурян.

През 1934-1935 годишен период централата се мести в София. Тогава председател на Районното Управление е Т. Сетрагян. През 1935-1936 годишен период централата се връща в Пловдив с председател Гаро Хазарян, а от юли 1936 година централата на Районното Управление се установява във Варна със следния състав:

Председател – Д-р Бердж Хаджолян

Зам. председател – Аршаг Закеян

Секретар – Гаро Чивиджян

Касиер – Партох Минасян

Спортен отговорник – Ховсеп Еремян

Този състав остава същият и през годишния период 1937-1938 год.

От 1926 година се организират състезания между клоновете – Арменски Навасардски Игри в България според реда:

Пловдив – през 1926г., 1927г., 1928г., 1930г., 1931г., 1932г., 1934г.

София – през 1929г.

Варна – 1936г.

Овсеп Еремян
Шампионът на арменците в България

Тези състезания от гледна точка на организационните и технически резултати стават примерни изяви, откривайки шампиони спортисти като Ховсеп Еремян, Храйр Сърапян, Епрат Агопян и други, които спечелват шампионски титли на тези състезания, същевременно поставяйки национални рекорди в атлетиката.

Районните Управления организират още футболни състезания между клоновете. В състезанието през 1930 година участват клоновете Бургас, Сливен и Пловдив.

На свой ред скаутската дейност се разширява и се разпростира.

Скаутските отделения на клоновете на Хоменътмен в България обединено стават част на Федерацията, която се спонсорира от държавната власт на България. Районният изпълнителен орган комбинира дейността им, организирайки скаутските конференции. С участието на скаутските групи на клоновете се организират общи лагери между клоновете. Така:

- 1933 г. – Общ лагер в Бургас.

- 5-13 август, 1934 г., в горите на Бойково, с водач старши хъмпабед (водач на отряд) Бохос Кантарян, с помощници хъмпабеди Симон Джамджян и Завен Папазян и административни водачи Х. Баджакян и Б. Папазян.

- 18-28 август, 1935 г. в София, където групите участват в тържественото откриване на паметника на българския ветеран Яворов и на отбелязването на 30-годишнината от смъртта на Кристапор Микаелян, основател на Арменската Революционна Федерация (Ташнагцутюн).

- 18-30 август, 1937 г. във Варна.

(Следващ материал от тази поредица– Клон София на Хоменътмен)

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян