Източник: Armedia.am
09.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – В Турция предпочитат да не говорят за ролята на
арменците в изграждането на турската държава и култура. Но за един
от тези
арменци турците не могат да не говорят. Той е Агоп Мартаян, основателят на
съвременния турски език, или както турците предпочитат да го наричат – Агоп
Дилачар. Когато Кемал Ататюрк решава да
осъществи реформи в турския език и да преобърне османо-турския език от арабица
на латиница, той поставя тази задача на Агоп Мартаян. Изборът на Ататюрк не
е случаен. 
Видният представител на
арменския народ Агоп Мартаян е роден на 22 май, 1895 година в Константинопол
(Истанбул). Средното си образование
получава в Американското училище в Истанбул (Роберт Колеж). Преподавател
е по английски език в същия колеж, а впоследствие – директор.
Със започването на Първата
световна война той е призован в армията и воюва срещу англичаните на Сирийския
фронт. Понеже Мартаян владее английски,
английските военнопленници го молят да предаде на турските офицери да прекратят
насилието върху тях. В отговор на тази постъпка, турските офицери завеждат Агоп
при турския командир и го представят за
предател. Докато слуша турския командир, Мартаян решително заявява, че
насилието е характерно за султанството,
а не за едно правителство, което се стреми към прогресивна републиканска
форма на управление. От този момент се променя животът на Мартаян. След
известно време той вече чете лекции на същия командир за държавна политика и за
републиканския начин за управление на държавата. Този командир по късно става
първият президент на Република Турция – Кемал Ататюрк.
Именно Кемал през 1923 година
нарежда на Мартаян да осъществи реформите в турския език. За тази цел през 1932
година е създадено Турското Лингвистично Общество. Понеже лингвистите в Турция
са били малко на брой, Обществото решава да покани Мартаян за член на ТЛО,
където той става главен специалист. Мартаян е назначен за съветник на
президента по езикови, културни и научни въпроси. !936-1950 год. Мартаян
преподава в Университета на Анкара. По това време него го наричат Дилачар. През
1934 година Кемал подписва закон за фамилиите и заповядва на първо място
фамилии да имат държавните дейци и лингвистите (понеже дотогава в Турция фамилия
като такава не съществува). Тогава турските лингвисти предлагат на Кемал
фамилията Turk atasi, но Мартаян я преобразява и предлага варианта
Ататюрк. Понеже Мартаян вече има фамилия, Ататюрк му дава прякора Дилачар,
който в превод означава „езиковед”.
Интересно е, че Агоп Мартаян
не само е основател на съвременния турски език, но и главен редактор на
Турската енциклопедия. Той освен арменски и турски владее още 15 езика, сред
които гръцки, английски, испански, немски, руски, български. Автор на много трудове,
от които трябва да бъде споменат „Език, езици и лингвистика”, където се говори
за староарменски, средноарменски и новоарменски.
Трябва да отбележим, че преди
да се премести в Турция през 1932 година, Мартаян е работил в Бейрут, в София и
други градове, и се занимавал с арменистика. Бил е директор на първата арменска
гимназия в Бейрут, редактор на арменския седмичник „Луйс” в Бейрут, а в София е
основал вестниците „Рахвира” и Мъшагуйт”.
Въпреки омразата на турското
правителство към арменците, Мартаян никога не е крил своя произход.
През м. август 1934 год.
Мустафа Кемал Ататюрк е на официална вечеря заедно с представители на
високопоставени длъжностни лица от сферата на науката, сред които е и Агоп
Дилачар.
По време на вечерята, Ататюрк
предлага представител на всяка една народност да изпълни песен на своя майчин
език. Немският професор изпълнява на немски една народна песен. После идва ред
на гръцкия лингвист. Всички очакват, че той ще рецитира нещо от гръцката
класика, но той се изправя и извиква: „Аз съм турчин, да живее Турция!”.
Когато идва ред на Агоп Мартаян,
няколко човека си шушукат, че Дилачар, който знае няколко езика, няма да посмее
да изпее песен на друг език, освен на турски. Но Агоп Мартаян без да се колебае
започва да пее известната арменска песен, посветена на Генерал Антраник „Ипрев
Ардзив гъ саварнис лер у жайр … (Като Орел кръжиш из планини и скали …)”.
Когато присъстващите чуват
думата „Антраник”, скачат и искат да спрат арменския лингвист, но Ататюрк ги
спира, казвайки: „Под тази песен мнозина са тръгнали на смърт в името на своя
народ. Слушайте я с уважение!”.
След изпълнението на песента,
Ататюрк казва, че Антраник е бил враг на турците и е убил хиляди турци.
„Арменците не са имали герои като Антраник преди, едва ли ще имат в бъдеще, но
те постъпват правилно, че помнят своите герои”, казал той и добавил, че въпреки
всичко, този път турците са победили арменците.
Агоп Мартаян умира през 1979
година в Истанбул – играейки огромна роля в развитието на турския език и
турската лингвистика.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Няма коментари:
Публикуване на коментар