Основата на целия мир
"А сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички ви." (2 Солунци 3:16)
Преди едно събитие не много отдавна, заедно с член от екипа се наслаждавахме на обяд на Западния бряг. Докато младата сервитьорка обслужваше нашата маса, аз я
попитах: "Ако можеше да помолиш Бог за нещо в живота ти, какво щеше да Го помолиш да направи за теб?"Без колебание тя отговори:
"Щях да помоля за мир."
Сълза се стече надолу по
бузата ѝ, когато ни сподели за смъртта на любимата си баба преди няколко дни.
Щом разказа историята си, аз
разбрах, че никой в семейството ѝ не вярва в Бог - тя също не вярваше. Тя не Го
беше отхвърлила съзнателно. Всичко, което знаеше, беше, че съществува дълбоко
вътрешно безпокойство, но нямаше никакво разбиране за това как да го разреши
или дори какво стоеше в неговата основа. Като много хора тя живееше ден за ден,
без да има голяма цел или смисъл в живота си.
Тази млада жена представлява
толкова много хора в нашето общество днес - вървящи по течението, борещи се да
свържат двата края, търсещи начин там, където изглежда, че няма такъв и
опитвайки се да намерят смисъл във всичко това.
Твърде често изглежда, че
няма адекватен отговор на човешката ни дилема - особено на въпроса защо се
чувстваме толкова празни и лишени от мир. Освен това, изглежда, че няма никаква
задоволителна причина, за да продължаваме да даваме всичко от себе си и въпреки
това да не спираме да страдаме от житейски трудности.
Младата сервитьорка, която ни
обслужваше, обясни проблема със свои думи, като каза: "Нуждая се от
мир." Други биха казали: "Толкова съм самотен." Някои биха
казали:"Само ако половинката ми ме обичаше, както трябва, щях да бъда щастлив."
Различни изрази, но все същата мелодия: "Нещо не е наред ... не съм
щастлив. Нямам мир. Какво не е наред с мен?"
Повечето хора, които са
жертва на сигналите на светското ни общество, изпитват тази празнина и не
свързват проблема си с Господ. Постоянно биваме бомбардирани от светски
твърдения: "Само ако беше по-слаб, облечен с повече стил, караше Ягуар,
живееше в по-добра част на града, изкарваше повече пари...", списъкът
продължава още. Но никой от споменатите високо ценени отговори на твоите
проблеми или някой от стотиците други, които ни се предлагат, могат завинаги и
задоволително да ни предоставят това, което така отчаяно жадуваме.
Младата сервитьорка имаше
право: повечето от нас имат силното усещане, че се нуждаем от нещо повече - и
всеобхващащата дума, която толкова добре описва тази нужда, е мир.
И като пастор от повече от
шест десетилетия, мога да ти кажа, че докато нямаш мир с Господ, никога няма да
изпиташ истински мир в този живот.
Пастор д-р Чарлз Стенли
Няма коментари:
Публикуване на коментар