ЛЮБОПИТНО: Историята за разрешаването на Карибската криза, в която двама арменци са имали ключови роли

Автор: Сергей Баблумян, Sputnik Армения

19.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Военната операция „Анадир” може би е една от най-секретните операции в СССР след войната. За

разрешаването на Карибската криза двама арменци са имали ключови роли.

През лятото на 1962 година на десетки пътнически кораби се качват петдесет хиляди войници и офицери. В багажа на пътуващите към неизвестна посока присъстват дебели кожени палта, шапки с ушанки и ски, което предполага, че те ще пътуват на север.

Междувременно, навлизайки в открития океан, те започват да променят посоката към юг. Ски под палми? Нищо подобно! Тогава за какво е маскарадът? За американското разузнаване, което денонощно въздушно наблюдава всичко, което диша и се движи под съветски флаг.

Така започва операцията с кодово име „Анадир“, за която знаят ограничен кръг хора от съветското политическо и военно ръководство. За да си представим степента на секретност: капитаните на корабите научават за крайната цел на плаването няколко дни след напускането на пристанищата. Както става известно по-късно, им са дадени три пакета в ръце и те трябва да се отварят в строга последователност.

Първо капитаните научават, че ще трябва да преминат през Босфора. После отварят следващия пакет. Има заповед да се отправят към Гибралтар. Корабите се обръщат, където им е казано. И само отплавайки до Атлантическия океан, те разпечатват третия пакет, който посочва крайната цел на корабоплаването - остров Куба.

Как започва такова смущение? С факта, че Анастас Микоян (1), който се завръща от Куба, информира Хрушчов за почти неизбежната атака на американците на острова на Свободата - Куба.

Ръководителят на СССР извиква министъра на отбраната и пита:

- Колко време са нужни на американците да превземат Куба?

- От три до пет дни - отговори Малиновски.

- На практика нямаме време да помогнем. А колко време са нужни на американските ракети, разположени в Турция, да нанесат удари по нашите градове?

- Десет минути - отговори министърът.

- А за нашите ракети за ответни удари?

- Двадесет и пет минути да стигнем до американска територия.

Това, най-малкото е притеснително. На Хрушчов е предложено тайно разполагане на ракети в Куба, но това може да има лоши последствия, те се страхуват от острата реакция на американците и започване на ядрена война.

В резултат на това надделява неизменното правило: силата може да бъде победена само със сила. Решението е взето, военните ръчно (така че дори машинописците, пишещи най-строгите секретни протоколи на Политбюро, да не знаят), правят план за действие и операцията „Анадир“ започва да набира скорост.

Какво трябва да направи маршал Баграмян (2)? - при сътрудничество с кубинците, да не се позволява на противника от морето или от въздуха да нахлуе в територията на острова и да го превърне в непревземаема крепост.

В случай на американска атака, ракетната дивизия трябва да нанесе удари по най-важните цели в Съединените щати, за които четиридесет ракети с обсег от два до четири и половина хиляди километра са обърнати там, където трябва. За да бъдат нанесени удари по най-важните цели, това е повече от достатъчно.

Стопанството, което Баграмян е назначен да ръководи, също има наземни звена: четири мотострелкови полка покриват ракетни установки и също са готови да помогнат на кубинците в случай на разтоварване на морски и въздушни десанти.

Корабите се приближаваха до брега на Куба, а разузнаването на НАТО не може да помогне да открият потока от кораби, който се увеличава в пъти. Ядрените оръжия са заснети от шпионски спътници от космоса, но ракетите вече са нащрек. До термоядрената война не остава абсолютно нищо.

И тогава в действие влиза още един арменец - Анастас Иванович Микоян, най-близкият съратник на Хрушчов. Тук трябва да се каже, че Микоян е може би най-пламенният противник на решаването на международни въпроси от позиция на сила и се опитва да попречи на съветските и кубинските лидери да предприемат опасни стъпки. Той успява, но не веднага.

Ситуацията в този час е следната: Кенеди, научавайки за съветските ракети в Куба, блокира всички морски подходи към острова. Кремъл решава да пробие блокадата с помощта на подводници с ядрени торпеда на борда. Микоян успява да убеди Москва да изтегли подводниците и по този начин да понижи температурата на Карибската криза.

Тогава Микоян влиза в преговори с американската страна и убеждава президента Кенеди да не прави резки движения. Договарят се.

Но все пак трябва да убеди Кастро да се откаже от изкушението да стане единствената ядрена сила в Латинска Америка. Кубинският лидер не иска да се раздели със съветските ракети. Микоян обаче успява да убеди Кастро.Освен това е необходимо да се постигне обещанието на Кенеди да не атакува Куба, което изисква съгласието на Хавана за извършване на проверки и международен контрол върху износа на съветски ракети. Беше успешен.

А в дните на Карибската криза умира съпругата на Микоян - Ашхен, но той не може да отлети до Москва за погребението.

(1)- Анастас Иванович Микоян е съветски държавник и политически деец, арменец. Брат е на известния съветски авиоконструктор Артьом Микоян. Заемал е най-висшия съветски държавен пост председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, биле е член на Политбюро на ЦК на КПСС. Той е един от малкото съветски държавници с удивително политическо дълголетие. Той започва политическата си кариера заедно с Владимир Ленин и слиза от голямата политическа сцена по времето на Леонид Брежнев.

(2)- Ованес Хачатурович Баграмян е руски офицер и маршал на Съветския съюз от арменски произход. През Втората световна война Баграмян е първият командващ фронт от неславянски произход. Той е сред няколкото арменци, заемащи висши офицерски длъжности в Червената армия по време на войната, и един от петдесетте арменци, получили званието генерал.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян