Автор: П-р Нерсес Кетикян
19.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН - Гандзасар (на арменски Գանձասար, в превод „хълм на съкровище”) е манастирски комплекс в
Република Арцах
(Карабах), близо до село Ванк в район Мартакерт, на левия бряг
на река Хаченегет, на връх Гандзасар. Хълмът се нарича така, понеже под него
има мини от сребро и други благородни метали.
История на манастира
По време на
управлението на арменската царска династия Багратуни, Арменският католикос
Анания Мокаци (942-965 г.), разтревожен с църковните дела на източните епархии
на Армения, идва в Арцах и свиква събор на духовенството и князе в манастира
Гандзасар, който чрез националния си дух защитава чистотата и твърдостта на
вероизповеданието на Арменската Апостолическа църква.
Гандзасар е
бил архиерейска резиденция и семейна гробница на Хаченските князе. Благодарение
на грижите от страна на князете от княжеската династия Хасан-Джалалян,
Гандзасар е запазил ролята си на духовен център.
Манастирът
е имал богато хранилище на ръкописи, училище, където са създадени
висококачествени ръкописи, образовали се духовни деятели, които са допринесли
за развитието на интелектуалния и културен живот в Хачен и околните райони.
Гандзасар между
1400 - 1816 год. е бил резиденция на ахванските католикоси. За съжаление от
1923 г. след анексирането му към Азербайджан той не е функционирал и възможност
да се ремонтира се открива едва през 1993-1997 г.
Според
проучвания, през 1214 г. управлението на Неркин Хачен или Хохонаберд от Вахтанг
II (Тангик) е
наследено от най-големия му син Хасан (Хайказ) Джалал, а династията, произлизащ
от него се нарича династията на Хасан Джалал. Историческите източници са му
дали редица титли - „Великият княз“, „Княз на князете на Хачен и Аран“, „Цар
Джалал Довла“, „Благочестивият цар Джалал“ и т.н. Според Киракос Гандзакеци,
баща му Вахтанг Тангик преди смъртта си на Хасан Джалали и съпругата си Хоришах
завещава следното: „да построите църква до гробищата на нашите предци в
Гандзасар”.
Построяването
на църквата започва през 1216 г. и е завършено през 1238 г., но е осветена през
1240 г., по време на празника Вардавар – Преображение Господне, на който
присъстват католикосът на Ахванк Нерсес, архимандрит Ванакан, князе, епископи,
много игумени на арменски манастири и 700 свещеници. Но през жестоките дни след
мирните времена, прославеният Джалал е сполетян от трагична смърт през 1261 г.
и съпругата му решава да построи притвор в Гандзасар, където погребват
останките на съпруга ѝ.
Мъхитар Гош
и Киракос Гандзакеци свидетелстват, че притворът на манастира Гандзасар е бил
гробището на представители на управляващата княжеска династия. Притворът е
покрит с кръстосани арки.
През 1260
г., под предлог да спаси грузинския цар Давид, който е напуснал Тифлис и
грузинския народ, и да организира въстание срещу татарите, царският наместник Архун
арестува Хасан Джалал и други високопоставени лица. С откупа се освобождават
всички, с изключение на Великия Джалал, когото Архун принуждава да се отрече от
вярата си и във вериги го води до Джазви (Иран). Хасан Джалал не се отрича от
вярата си, заради което през 1261 г. палачите на Архун "го режат член по
член". Върху тялото на Хасан Джалал Дола излиза бяла светлина и като вижда
това, един персиец вярва, че е светец, събира частите от тялото му и го държи в
сух кладенец. Синът на Хасан Джалал - Атабек-Иван носи останките на убития си
баща в родината и го погребва в притвора на манастира. Към днешна дата
надгробният камък на Джалал Велики е в двора на манастира Гандзасар.
През XVII век католикосите на Гандзасар тясно
са сътрудничели с меликствата на Арцах за търсене на начини за освобождаване на
историческата арменска земя. През XVIII век Гандзасар става център на
освободителните движения. В началото на века водещите фигури на движението се
обединяват около католикоса Есаи Хасан-Джалалян. Той остава в центъра на
освободителното движение до 1815 г., когато Гандзасарският католикосат е
премахнат по заповед на царското правителство, а Шуши става седалище на Арцахската
епархия.
На
северната стена на църквата "Св. Йоан Кръстител" в Гандзасар Ховасап Миайнакец
през 1240 година записва Завета на Хасан Джалал Велики. Според 27-линейното завещание
на Хасан Джалал Велики църквите се освобождават от данъци. Манастирът Гандзасар
става седалище на католикосите на Ахван около 1400 година. В този манастир
видни дейци на арменското освободително движение от XVI-XVII век Израел Ори и Ховсеп Емин се
срещат с католикосите.
Тук са
написани много забележителни книги.
Според
исторически факти в Гандзасар е погребана главата на Йоан Кръстител, кръвта на
Захария, бащата на Йоан Кръстител, „Свещената челюст“ на Григорий Просветител, както
и мощи на св. Григорис, св. Пантелеон и други.
Църквата „Св. Йоан Кръстител”
Основната
забележителност на манастирския комплекс Гандзасар е църквата "Св. Йоан
Кръстител", която е построена между 1216 и 1238 г. от княз Хасан Джалал.
Това е голяма църква с кръстосан купол. Анатолий Якобсън, известен съветски
историк и художник, който беше член на Научния съвет на Ермитажа, който
изучаваше манастира дълги години, нарече храма "хранилище на арменската
архитектура". Професор Чарлз Дейл (1859-1944) от университета в Сорбона,
известен френски историк на изкуството, Гандзасар включи пет шедьовъра на
арменското архитектурно изкуство, които влизат в съкровищницата на световната
архитектура.
Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар