Автор: Рубен Гюлмисарян, Sputnik
Армения
20.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН –
Чистият годишен доход на един от най-известните хора в света на изкуството Лари
Гагосян наскоро надхвърли един
милиард долара. 
Лорънс Жилбер Гагосян и по
прякор - Лари, е истинско живо въплъщение на „американската мечта“. Вярно, той
не започнал да продава ябълки на брой, но нещо подобно и става най-известният
търговец на изкуства и собственик на галерия в света.
Първоначално той препродава
филмови плакати за 5 долара с цена на едро от 2 долара. Понякога се спори, че
примерът на собственика на аукционна къща „Christie's” Франсоа Пино е
по-типичен, но дори да е така, репутацията на Лари не намалява. Мнозина го
смятат за кръстник на арт мафията, чиято репутация за предоставяне на художници
на картини и продажба на картини е безспорна. И ако художникът е в сферата на
влияние на Гагосян, то само този факт му осигурява успех през целия живот.
Внук на арменец от Ереван
Лари Гагосян е роден през 1945 г. в Калифорния, в Лос Анджелис, в семейство на
актриса, която е омъжена за счетоводител. Идеята за бизнес с плакатите не се
появява веднага. Първоначално той работи
като продавач в музикален магазин и книжарница, касиер в супермаркет,
регистрира клиенти за хотел или гледа автомобили за паркиране, типично начало за
американската мечта.
И тогава Лари взема решение и
влиза в Калифорнийския университет да изучава американска и английска
литература и точно там той вижда, че бизнесът с плакати не върви лошо
Всичко върви чудесно, и
когато започва собствения му магазин да му се струва малък, в края на 70-те
години Гагосян отваря първата си галерия в Лос Анджелис - Broxton Gallery.
Година по-късно той оставя галерията под контрола на мениджърите и пътува до Ню
Йорк, за да се срещне с много интересни и полезни хора в Сохо, отлично
осъзнавайки, че без Сохо не може да избяга от полупровинциалното състояние на
собственик на галерия. В крайна сметка той излиза от тази ситуация и сега по
света има десетки галерии Gagosian.
Или този човек е имал късмет,
или наистина е имал правилното усещане. Но въпреки това, Лари изведнъж попада
сред познатите и служителите на Лео Кастели – най-известният търговец на
изкуство в света. Школата на Кастели бързо научава Гагосян на правилната
формула за работа с изкуството.
А това изобщо не е хитра
формула. За начинаещи може да се обясни така, че платното на художник А се
купува от г-н Б на много висока цена, но не по-висока цена. Художникът получава
от това не по-малка печалба, а господин В, освен че става собственик на модерен
шедьовър, показва и на всички колко обича изкуството и колко може да плати за
едно платно. Г-н G, в чийто галерия се провежда всичко това, извлича от цялата
тази история това, което художникът не е взел, увеличавайки собствената си
печалба с не скромна сума. И е ясно, че без г-н G, картината, дори да бъде продадена, ще е няколко пъти
по-евтина, и кой ще обясни на господин В, че платното е истински шедьовър на
съвременното изкуство.
Лари започва с поп
изкуството, което е изключително модерно по онова време, но скоро преминава и
през останалата част от жанровете. Ако види нещо, което според него е ценно, ще
се придържа към него и няма да го пропусне. И това „ценно“ нещо го прави още
по-ценен. През 2007 г. той открива изложба в Моква, Барвич, където са налице
„стоки” на стойност почти 100 милиона долара. В деня на откриването са подписани
сделки за 7 милиона долара, а повече от половината са капарирани. Точно същото
се случва по целия свят, когато например той носи редица картини от Пикасо в
Женева, скулптурите на Гари в Париж, а Мураками е популярен в Хонконг. Продават
се и тези с по-малко известни имена, а Лари се ядосва, когато казват, че може
да продаде всичко.
„Това не е така. Художникът
трябва да има талант. Не е възможно да се подкрепи художникът просто така и да
го направят известен само чрез реклама. За това той трябва постоянно да създава
нови творби. Ако художникът рисува картина в продължение на пет години, аз не мога
да направя нищо”, обяснява той за нас, които не разбираме.
Основната пречка за търговеца
на изкуства според Гагосян е фактът, че произведението е абсолютно
неконтролируемо, и ако би могло да се управлява, то не би било наречено
изкуство. Той иска да каже, че истински художник не може да бъде накаран да
рисува конкретно платно, но може да му покаже правилната посока, което прави Лоурънс
Жилбер през цялото време.
„Художникът винаги трябва да
се приема сериозно и да се вслушва в това, което казва. Да, ние работим с пари
и парите играят роля тук, както се случва в други специализирани бизнеси. Но
играта с пари също е забавно. Искате да успеете, но в същото време художниците
също искат да успеят. Бизнесът, в който работя, е комбинация от различни знания:
смесица от интуиция, знания за художниците, за тяхната работа, познаване на
пазара на изкуствата. Освен това трябва да знаете кой е потенциалният купувач и
в коя държава. Това е гигантски комплекс и интуицията е само част от него.
Разходвам много енергия за бизнеса си, пътувам много, общувам с клиенти и ми
харесва, обичам да го правя. Най-важното е да обичате това, което правите,
иначе нищо няма да се случи."
Ето защо годишният нетен
доход на Гагосян в последно време надминава милиарди долари, а днес той предоставя
имена като Джеф Кунс, Сай Двубли, Такаши Мураками, Пабло Пикасо, Анди Уорхол,
Робърт Раухен и други. Разбира се, за да станеш такъв Карабас-Барабас, се
изисква специален талант и здрава смелост, както и способността да преминеш
извън интересите на другите. Каквото и да е, всеки бизнес е такъв, не само
изкуството. Е, разбира се, невероятната сила на интуицията, как иначе би било
без нея?
През 2010 г. двама художници
напускат Лари, последва веднага развалянето на договора Гагосян-Хърст.
Съперниците са на седмото небе. Скандалният провал на партньорството означава,
че те ще имат по-голям дял на пазара. Но бързат да се радват, Лари е изчислил
всичко правилно. По онова време Хърст е рисувал толкова много, че творбите му
не са закупени само от наети работници. През същата година интересът към
британците рязко спада и платната на Херстоу са най-добре продадени на 2/3 от
предишната им стойност.
И Гагосян не би бил Гагосян,
ако не получава това, което иска. Във връзка със спада на интереса към Хърст
той организира прощално парти-изложба единствено само във всички свои галерии,
в знак на солидарност. По време на тези изложби Лари прави още два-три милиона.
Лари може да си позволи да
бъде плейбой, шофирайки най-скъпите коли, обличайки се в най-невероятно скъпи
магазини и посрещайки красивите жени в най-луксозните яхти. Е, той има това
право, Лари Гагосян може да бъде възприет по какъвто и да е начин. Мнозина дори
го мразят, но това е съдбата на успешни и оригинални хора като него. И не всички
художници са, разбира се временни разкрития за него, които правят златни яйца.
Вземете например Уорхол, Лари го обожава и той има безсрочен договор с
художника с уникалното право да продава картините му в САЩ и Англия, въпреки факта,
че Уорхол веднъж казва: „Художникът е този, който създава неща, които са
безполезни за хората." Гагосян отрича това противоречиво мнение вече
няколко години.
Гагосян разбира се, не е
благодетел, поне в обичайния смисъл на думата. Благодетелите проявяват доброта
и подкрепят съвременните художници, докато Гагосян го прави така, че художниците
да станат богати и им предоставя слава. А той междувременно печели пари, а защо
не?
Не е ли справедлив бизнес,
когато „акулата” на артистичния и харизматичния капитализъм се занимава с това,
което може да научи художника как да не остане гладен…
Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар