ЗА ДА ПОМНИМ: Арменските деца – жертви на Геноцида

Автор: Музей-институт на Арменския геноцид

20.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – По време на изселването и погромите през годините на Геноцида над арменците загиват голям брой деца. Съгласно заповедта на
министъра на вътрешните работи на Османската империя Талат паша „Всички арменци, поданици на Османската империя над пет години трябва да бъдат изгонени от градовете и убивани“. Някои от децата са изгорени живи, други са отровени или удавени в реките, умират от глад и болести. В резултат на Геноцида стотици хиляди деца са останали сираци, много от тях насилствено приемат исляма.

Най-мащабната операция за масово изгаряне на деца е проведена в провинция Битлис. Шведската мисионерка Алма Йоханасон, която ръководи германско сиропиталище в Муш, отбелязва, че много беззащитни арменски жени и деца, намерили убежище в приюта ѝ, са изгорени живи. Масово изгаряне е имало и в Дейр Зор, където първоначално сираците са събрани в огромна сграда, след което са отведени на групи до място на час пеша от града, там са обсипани с керосин и изгорени. Този метод за убиване на деца се използва и в провинциите Харберд и Диарбекир.

През тези години турските лекари също използват метода за отравяне, за да убиват арменски деца. Оцелелите свидетелстват, че около 500 арменски сираци са били отровени в провинциите Агън и Харберд с участието на местен фармацевт и лекар. По най-различни начини геноцидът е извършен в провинция Трапизон. Двама турски лекари - здравният инспектор д-р Зия Фуад и ръководителят на градската здравна служба д-р Аднан свидетелстваха на базата на достоверни факти от местните турски лекари, че д-р Али Салиб, ръководителят на здравната служба Провинция Трапизон системно трови арменски бебета, които са отвеждани в градската болница на Червения кръст, и нарежда на децата, които отказват да вземат неговото „лекарство“, да бъдат удавени в Черно море. В стая, пълна с арменски бебета, д-р Салиб използва друг метод за отравяне, наречен „парна баня”.

Голям брой от арменските деца са удавени във водите на река Ефрат, в долната ѝ част, особено в района на Дейр Зор. Според един от оцелелите арменци, по заповед на началника на жандармерията на Дейр Зор Мустафа Сидки на 24 октомври 1916 г. около 2000 арменски сираци с вързани ръце и крака са хвърлени във водите на река Ефрат. Те са хвърлени по двама в реката - очевидно за удоволствие на Мустафа Сидки който наблюдава тази драма. Друго място, където масово се давят арменци, предимно деца, е дефилето Кемах. Американският посланик в Турция Хенри Моргентау съобщава, че в дефилето на Кемах "стотици деца са избити от турците и хвърлени в река Ефрат".

След депортирането, когато много сираци остават беззащитни, политиката на турските власти за изтребване на арменски деца става по-открита. Турското правителство отваря няколко приюта за тези деца и Талат заповядва да съберат и оставят в тях само онези сираци, които не могат да си спомнят как са били измъчвани родителите им. Останалите трябва да бъдат депортирани с кервани. Датската мисионерка сестра Марчър посещава един от тези приюти и се изненадва: тя намира в него около 700 арменски деца - всички добре облечени и добре хранени, но когато отново посещава приюта няколко дни по-късно, само 13 деца са останали, останалите ги няма. Те са хвърлени в езерото Гьолджук, в което през лятото на 1915 г. са удавени десетки хиляди арменци.

Трябва да се отбележи, че много арменски сираци през тези години са били взети от турци, кюрди и араби. Те стават осиновени деца в семействата им и са ислямизирани. В някои приюти, като например в Антура, сираците също претърпяват смяна на религията. През следващите няколко години хиляди деца са освободени чрез различни организации и лица. Тези деца, които успяват да оцелеят в Геноцида, трябва да се изправят пред много трудности и изпитания при запазването на своята религиозна и национална идентичност.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян