ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ: Харизматичният Жан Татлян или как „Френските бесове“ танцуваха в арменската кръчма

 

Автор: Лилит Арутюнян, Sputnik Армения

14.08.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Жан Татлян е наречен "Ленинградския Азнавур" - първият съветски шансониер в чужбина, а в СССР всячески се

опитва името му да бъде забравено.

Има хора, които са родени, за да успеят. Независимо от обстоятелствата в живота. Благодарение на таланта си и естествения си чар, те сякаш постигат всичко лесно.

На 1 август 1943 г. се ражда един арменец, за когото животът сякаш не обещава нещо значимо. В неговия случай просто живеенето на сигурен живот вече може да се счита за голям успех. Преценете сами – нито времената са благоприятни, нито обстоятелствата в живота ...

Трудностите на репатрирането

Родителите на Жан Татлян, преживели геноцида над арменския народ в Турция, се озовават в Гърция. Когато момчето е на пет години, семейството решава да се премести в Армения.

Бащата на бъдещия шансониер има фабрика и магазин в Гърция. Но той е голям патриот: помни произхода си, възпитава децата си според националните традиции. И когато сталинската пропаганда призовава всички арменци в Съветска Армения през 1947 г., той решава да тръгне. В Солун той продава бизнеса за стотинки и премества семейството в Ереван.

Но вместо обещаната просперираща Армения, където всичко трябва да бъде в изобилие, Татлян се озовава в република, където няма нищо.

"Не можеше дори да се купи хляб", разказва певеца в едно от интервютата си.

След Гърция разликата е огромна. Те трябва да се адаптират към новия живот. Но семейството скоро се премества в Сухуми, близо до морето.

Младият Жан има любов към музиката още от ранно детство. Участва в художествената самодейност в училище. И когато спечелва първите пари по време на ваканцията, купува китара. След това се научава сам да свири и скоро става китарист в един квартет. Понякога той пее, което публиката много харесва. Но момчето още тогава ясно знае, че без образование ще бъде трудно да успее на сцената.

В Киев постъпва в техникума по естрада и цирково изкуство, който завършва през 1961г. Веднага след дипломирането си става солист на Държавния джаз оркестър на Армения. По-късно обаче се премества в Ленинград, където създава собствен оркестър.

Това не беше живот, а мечта

Дори като син на репатриран, на 20 години Жан успява да постигне зашеметяващи успехи в СССР. Песните веднага се превръщат в хитове с неговото изпълнение. Звучат от отворени прозорци, дансинги, ресторанти ... Сред тях са "Улични фенери", "Есенна светлина", "Песен за снеготопенето", "Старата кула", както и неофициалният химн на Москва - песента "Най-добрият град в света". Да, именно Жан Татлян е първият, който изпява това прочуто произведение. Но за това малко по-късно. Сега трябва да добавим, че броят на издадените от Татлян дискове надхвърлят 50 милиона.

„Имах всичко, за което можеше само да се мечтае тогава - слава, много концерти, пари, апартамент в центъра на Ленинград, скъпи коли, дори собствена яхта", припомня певецът в едно от интервютата.

Но стремежите на младежа надхвърлят границите на СССР.

И отново всичко от нулата

В началото на 70-те Жан напуска Питер заради Париж. И известният изпълнител от Съюза трябва да започне живота и кариерата си от нулата. Той дори не знае френски. Въпреки това, скоро младият арменец не само овладява езика, но и придобива признание и необходими познанства.

Всичко започва с изпълненията му в кръчмите "Московска звезда", "Распутин" и "Царевич". Публиката оценява изкуството му. Наред с изпълнението на собствените му песни, значителна част от репертоара на Жан Татлян се състои от арменски, цигански и руски народни песни.

Известно време по-късно той дори отваря собствен ресторант в центъра на Париж, близо до Триумфалната арка. Шарл Азнавур и Жорж Карваренц (съпруг на сестрата на големия шансоние, с когото са композирали много песни), Мишел Морган, Мишел Мерсие, Лайза Минели, Антъни Куин и Антъни Парис, както и други представители на парижкия хайлайф са чести посетители на ресторанта „Две Китари”.

Както си спомня известният скулптор Михаил Шемякин, след поредната нощна разходка в Париж, те се оказват с Владимир Висоцки в ресторант „Две китари“ на Жан Татлян. След това посещение се ражда песента на Висоцки „Френски бесове“.

Като цяло обаче хората от Съюза се страхуват да влязат там, защото КГБ е обявил Жан за „враг на народа”. По това време всички негови записи, албуми, дори текстове на песни са свалени от пазара, а концертните му записи са унищожени. Ето защо всички помнят творбата „Най-добрият град в света“, изпълнена от Муслим Магомаев. Запазена е само малка част от музикалното наследство на Татлян.

Въпреки всичко славата го следва навсякъде. Така шансониерът подписа 5-годишен договор с едно от най-добрите казина в Лас Вегас - Imperial Palace, където се изявява 180 дни в годината. Досега никога не е имало поп певец от Русия или още повече от Съветския съюз, който да е имал толкова много солови концерти в това най-голямо казино.

През 1987 г. американското списание „New York Magazine“ пише: "Жан Татлян, ако не е руския Франк Синатра, то със сигурност е Бари Манило."

Връщане

В началото на 1990-те певецът пристига в Санкт Петербург и изнася 7 концерта в препълнени зали. Десет години по-късно той се връща в северната руска столица за турне. Появата му има голям отзвук в пресата, певецът решава да се върне в Русия.

Днес Жан Татлян продължава да изнася концерти, пише песни, но заниманията му не се ограничават само до това. Той също е голям фен на кухнята. Майка му е била отлична готвачка։ навремето го научила на много неща. И днес певецът е превърнал хобито си в бизнес, създавайки нов продукт, който е без аналог в света.

Това са "Сухи сосове", които съдържат 10-20 съставки: подправки, плодове, зърнени храни. Освен това качеството им вече е потвърдено от няколко награди. Според Татлян, за да получите прекрасно допълнение към ястието, просто трябва да смесите сосовете му със заквасена сметана или доматено пюре ...

След като обикаля света, той признава, че настоящият му живот като готвач и певец е напълно удовлетворяващ за него. Жан Татлян също така подържа връзка и следи политическите процеси в Армения, но не ходи там толкова често, тъй като никой от близките му приятели не е останал в историческата родина. Но в Армения шансониерът има приятели, които винаги се радват да го видят.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян