17.08.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Списание „Панпер” (Բանբեր) е официалният орган на Арменската Евангелска Църква във Франция. Представяме Ви посланието на пастор Жилбер Левонян, главен
редактор на списанието, председател на Арменския Мисионерски Съвет в Европа, което бе публикувано в последния брой на списанието – брой 3, 2020 година.
„Какво се
случи, че се оказахме в тази ситуация?
Всъщност
никой не знае. При всеки случай поне официално, въпреки че в социалните мрежи
има най-различни обяснения – малко или много сериозни. Дори теории за
конспирации обикалят изобилно и безпрепятствено.
Защо и как
епидемията на коронавируса достигна до тази степен във Франция? Защо тревожните
новини, идващи от Китай, първата заразена страна, не получиха сериозно отношение?
Защо беше подценена тежката криза, която само няколко дни преди нас преживя
съседната ни страна - Италия? Колко наивно ни накараха да повярваме, че вирусът
няма да навлезе през френската граница, както беше казано в случая с
катастрофата в Чернобил през 1987 г. ...
Ще отнеме
много месеци и години, за да получим достоверен и правилен отговор на всички
наши въпроси. Ясно е обаче, че балансът на здравната тревога, причинена от този
ужасен и злощастен вирус е тежък. Докато пиша това, случаите на смъртност във
Франция са над 22 000, без да се броят новозаразените и приетите в болниците.
Скръбта и страданието са установени трайно у нас, започвайки от най-близките ни
роднини.
Отказвайки
да намерят истинските виновници, редица медии и политици потърсиха изкупителни
жертви и се насочиха към предполагаемото огнище на епидемията, Евангелската
църква „Отворена Врата” в Мюлуз. Много лесно и абсурдно е да се изфабрикува
такава клевета. Това, което е сигурно, е да получим тежък удар върху нашата
самоувереност. Междувременно все още е твърде рано да се извлекат поуки от тази
човешка, морална, духовна, възпитателна и икономическа катастрофа.
През тези
дни широко се използва думата „подкрепа“. Време е тази криза да ни научи да
намираме нови начини за подкрепа, вътре и извън църквите си, в различни сфери,
за да се борим ефективно с егоизма, който се е вкоренил в нашите християнски
кръгове и организации. Извън нашите институции, които със сигурност имат своето
законно място, какво правим, за да развием нашите подкрепящи отношения? Трябва
да имаме смелостта да излезем от егоцентричността, която ни хваща в капан всеки
ден.
В
продължение на десетилетия нестихващото търсене на напредък в науката и
изкуството е оставило човека и неговите първични нужди незабелязани. Култът към
личността и егоизмът са дълбоко вкоренени в съзнанието и поведението ни. Нека
смирено признаем, че мислим само за себе си.
Западните
ни общества са много консервативни. Всеки мисли само за защита на своите права,
привилегии, мир, просперитет, моменти на забавление. Следователно той става
глух и сляп за социалните несправедливости около него и невъзможността за
подобряване положението на изостаналата класа.
Силно сме
привързани към нашето имущество и сме концентрирани върху себе си. Социалното
ни положение пречи да споделим евангелието с нашия приятел, който живее без Христос.
С една дума ние – арменските евангелисти във Франция, сме се превърнали във
филистери. Ние сме заети със запазването на своята идентичност, забравяйки
първото си призвание да бъдем свидетели на Христос в нашия социален кръг,
където Господ ни е поставил.
Убеден съм,
че след тази задължителна самоизолация ни очаква голямо предизвикателство – да
запалим отново факела на личната или колективната евангелизация и свидетелство,
за да можем да подадем ръка на нашите съседи, които са объркани. Този брой на
„Панпер”, с неговите разнообразни статии, може да бъде полезен за тази цел.
Време е да изпитаме
себе си и да приложим сериозно Христовата заповед за подкрепа както в
духовната, така и в социалната и хуманитарна сфера.
„Обичай
ближния си като себе си“ - Мат. 22. 39.
Превод от
арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция:
Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар