сряда, 17 юни 2020 г.

АРМЕНСКИ РОДОВЕ: Родът Лазарян – аристократите в Руската империя


Автор: Анжела Къждърян, Mediamax.am
17.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН

Родът Лазарян – аристократите в Руската империя

От търговски обекти в Нова Джулфа към Руската аристокрация

За основател на рода Лазарян се счита синът на Хазар – Ходжа Манук, който установявайки се в квартал Нова Джулфа на Исфахан, започва да се занимава с
търговия. Скоро семейство Лазарян успява да създаде връзки с Русия и да играе огромна роля в търговския живот на Персия.

През 1747 година Ахазар Лазарян заедно с братята си се установява в град Астрахан, а после през 1749 година се мести в Москва, където за кратко време придобива множество имоти и заводи, превръщайки се в един от най-богатите производители в Русия. Благодарение на богатството си и личните високи качества на членовете си, семейство Лазарян скоро става много известно в цяла Русия. В Руския царски двор името им започва да се споменава, особено благодарение на диаманта „Орлов”, който пристига в царския двор тъкмо чрез сем. Лазарян. През 1773 г. елмазът е купен от граф Григорий Орлов и е поднесен като подарък за имения ден на императрица Екатерина II. През 1774 година императрицата дава на Ахазар Лазарян титлата аристократ, която поколенията наследяват.

Императорският фаворит – Ованес Лазарян

Ахазар Лазарян
Може би най-известният представител на рода Лазарян е Ованес. Той получава високо образование и огромно богатство и чрез тези фактори става една от най-влиятелните личности в руския царски двор. Известни са пищните приеми в замъка му близо до град Петербург, в които участват както най-ярките лица на руската върхушка, така и чуждестранни високопоставени гости на империята. За несъмнения авторитет на Ованес Лазарян говори фактът, че австрийският император Йосиф II през 1786 година му дава титлата барон, а през 1788 година – граф.

Ованес Лазарян заема при императрица Екатерина поста съветник по източните въпроси, а след това е назначен за съветник в държавната банка на Руската империя. Богатството и авторитетът на този велик арменец до голяма степен служат и на интересите на арменския народ. Той е имал дейно участие за изработването на програмата за освобождаването на Армения. Особено може да се спомене планът „Нота от господин Иван Лазарев”, представен на Руската империя, където той свързва освобождаването на Армения и създаването на арменска държава с покровителството на Русия.

Семинарията „Лазарян”
Отделяйки огромна роля на образованието, със средствата на Ованес Лазарян е отворено училище в Тифлис (дн. Тбилиси). Но най-забележителното е откриването на Семинарията „Лазарян” в Москва през 1815 година с усилията на братя Лазарян, която по късно се превръща в Институт по източни езици „Лазарян”, станал основа на днешният Институт по ориенталистика в Москва.


Зората на аристократичния род – Абамелик и семейство Лазарян

След смъртта на Ованес Лазарян братята му – Минас, Хачатур и Оваким продължават да заемат високи постове в царския двор на Русия, както и да са
диаманта „Орлов”
загрижени за съдбата на арменския народ. Те са били големи дарители на Арменската църква и са спонсорирали образованието на арменски деца. 

Благородното дело продължават и децата на Оваким Лазарян – Ованес, Ехиазар и Хачатур. Особено Ехиазар Лазарян, който като полковник в руската армия през 1826-1828 год. участва в руско-персийската война, както и в подписването на Туркманчийския мирен договор. Един договор, в резултат на който Източна Армения от персийско владичество преминава в руско. През 1828 година полк. Ехиазар Лазарян е основният организатор на преселването на арменците от Персия към Армения.

Хачатур Лазарян 
Със смъртта на Хачатур Лазарян идва краят на семейство Лазарян. През 1873 г с императорски указ фамилията Лазарян е предадена на Симеон Абамелик, който е съпруг на дъщерята на Хачатур Лазарян. Самият Абамелик е грузински аристократ с арменски корени. Родът му започва да се нарича Абамелик-Лазарян. За съжаление след смъртта на Симеон Абамелик-Лазарян прекъсва и този род. И така аристократичният род Лазарян окончателно прекратява съществуването си.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян

Няма коментари:

Публикуване на коментар