АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Състоянието на арменската общност в град СИЛИСТРА през 1914 година според доклада на арменския архиерейски наместник в Румъния до Първопрестолния Св. Ечмиадзин

Изготви: Пастор Нерсес Кетикян

10.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – От историята знаем, че през 1913 година част от България е превзета от Румъния. По това време Арменската епархия в

Румъния е ръководена от архиерейския наместник епископ Кънел Калемкярян (Գնէլ եպիսկոպոս Գալէմքեարեան), който автоматично поема духовните грижи за арменците в градовете Силистра, Добрич (Базарджик) и Балчик. На 9 май 1914 година след своите пастирски посещения в тези градове и срещи с арменските общности, той праща доклад до Върховния патриарх и католикос на всички арменци Кеворк V Суренянц, публикуван в списание „Арарат”, официален орган на Първопрестолния Св. Ечмиадзин. В доклада присъстват интересни факти и сведения за арменците по това време в тези градове. Днес ще Ви представим частта от доклада, посветен на град Силистра.

„Ваше Светейшество,

Както е известно, през изминалата година, по време на събитията през втората Балканска война областта Българска Добруджа, намираща се между Черно море и река Дунав, бе присъединена към царство Румъния, с което духовните грижи за арменците по тези места бяха предадени към арменското епископство в Румъния.

Веднага след празника Възкресение Христово побързахме да посетим народа в тази нова епархия и да приложим духовните си задължения. Смирено пращам този обобщаващ доклад към Ваше Светейшество, който винаги е дарявал и дарява патриархалните си грижи на своите чада, пръснати по целия свят.

СИЛИСТРА

На десния бряг на река Дунав се намира този град. Броят на населението е 13 000 и множеството са българи, турци, арменци, румънци и евреи. Според новото политическо разделение Силистра е административен център на провинция Даросто. Арменците в този град са 90 семейства, в околните села са пръснати още 50 семейства. Занимават се основно с търговия с кожени изделия, билки и сладки.

Има една църква – „Сурп Асдвадзадзин” (Св. Богородица), намира се в Арменския квартал –  в

североизточната част на града. Сградата е от камък, но има нужда от ремонт. Няма паметна книга. Разбрах, че е възстановена през 1857 година върху основите на старата църква, чрез даренията на благочестиви миряни и с усилията на архимандрит Гарабед Алексанян, гробът на който се намира навън до южната стена на Храма. В момента служи свещеник Нерсес Торосян от Шумла (Шумен), ръкоположен през 1909 година в Константинопол от ръката на архиепископ Мъгърдич Вехабедян. На този благочестив свещеник съм наредил да се погрижи за всички духовни нужди на нашите сънародници, които са пръснати по околните села.

Има едно смесено училище на име „Сурп Лусаворчян”. Начално училище с четири класа. Намира се в южната част на територията на църквата – каменно, построено през 1869 година. Броят на учениците общо е 75 души, почти равен брой момичета и момчета, а детската градина, разделена в две групи с 32 деца, се помещава в малката сграда до църквата. Освен арменски език, според закона сега се учи румънски. Наредихме да бъдат по-внимателни в обучението по Национална история, Религия и география на Армения. Учителският състав е от пет души – мъже и жени, от които един мъж и една жена са румънци и са започнали да преподават след преминаването на тази област под румънска владичество, получавайки заплатите си от държавния бюджет.

За съжаление, поради разделения сред общността в Силистра установих, че националният живот е много безличен. И от Олтара на църквата, и по време на лични срещи, непрекъснато насърчавах помирението в общността. След това с Господната помощ успяхме да организираме нови избори за Енорийски Съвет и седем миряни бяха назначени на това служение. Този новоизбран национален официален орган, първите съвещания на който ръководих аз и наредих подобаващи насоки за разрешаване на църковните и образователните проблеми, вдъхва надежда, че ще работи сплотено, националните ползи ще постави над всякакви лични амбиции и всячески ще дари резултатно служение.

Докато се намирах в Силистра, първо посещение в града направи Негово Величество цар Карол I и имах честта да се представя на Негово Величество и царица Елизабета, а вечерта с официална покана участвах в царската вечеря.”

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян