ИСТОРИЯ НА АРМЕНИЯ (2): Произходът на арменската нация

Източник: От книгата на Артак Мовсисян, „Кратка история на арменския народ”

01.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Нека да започнем нашето пътешествие от първите логични въпроси – откъде произхожда арменският народ, къде му е

люлката, кога се е образувал като самостоятелен етнос и откога се споменава в древните паметници? За да получим отговорите на тези въпроси, първо нека да погледнем преданията, които са били написани през древните и средните векове, разпространените теории сред историците, а накрая да цитираме древните сведения за Армения и арменците, с които днес разполагаме.

Арменското предание. Арменското предание за произхода на арменците се е родило в древни времена и е стигнало до нас благодарение на „Арменска история” от Мовсес Хоренаци (V век).

В преданието ясно се отделят два хронологични слоя. Първият – древният слой е създаден и съществува от предхристиянското време. Според древна легенда, арменците произхождат от патриарха Хайк, който е един от синовете на първите творящи богове. Ето как

Мовсес Хоренаци

в началото на книгата на Мовсес Хоренаци е представен произхода на първенеца на арменците: „Първите от боговете бяха страшни и видни, и причина за големи блага за света, началото на света и многолюдието. От тях произлезе поколението на титаните … Един от тях бе … Хайк”.

Но на кой бог е син великанът Хайк, арменското предание не уточнява. Тази липса, за щастие, е допълнена благодарение на древни месопотамски (шумеро-акадските) клиновидни надписи от III хилядолетие пр.Хр. От тях се уведомяваме, че богът-покровител на Аратта – най-древната държава в Арменското плато, която днес е известна, е Хайк – синът на бога на мъдростта и космическите води Хай(а). Богът Хай(а) (нарича се още Хай, Хая, Еа) в древните източници се величае с титлите „Енки” (на шумерски – „владетел на земята”), „Нудимуд” (на шумерски – „творец”) и други. Култът към него се свързва с източниците на реките Ефрат и Тигър, намиращи се в Арменското плато. Не е случайно, че той се изобразява като източник на тези реки.

Фактически, според предхристиянското предание за арменците, арменският народ е считан поколение на бога творец Хай(а) и синът му Хайк е носил името на бога творец (арменците наричат себе си „хай” – бел. на преводача).

През 301 година християнството е обявено в Армения за официална религия, след което всяко предхристиянско нещо е забранено или съгласувано с понятията на християнския свят. Според първата книга на Библията – Битие, всички народи са произлезли от синовете на патриарх Ной – Яфет, Хам и Сим. При това положение предхристиянското предание за произхода на арменците е съгласувано с възприятието на Библията. Оформя се ново предание за произхода на арменците, а именно, че Хайк е син на патриарх Торгом (Тогарма в българския превод), който е внук на Яфет. Патриарх Торгом се счита за основател на едно от наименованията, което в древността са дали на Армения – Дом на Торгом или страна на Тогарма. Домът на Торгом се е намирал в горния басейн на река Ефрат и се споменава още през XX-XVIII векове пр. Хр. От това произлизат наименованията, които са дали на арменците през средновековието – „Родени от Яфет”, „Родени от Торгом”, „Торгомска нация”.

В християнизираното предание за произхода на арменците те също са посочени като местен народ в Арменското плато, което е тяхното отечество и предотечество за останалата част на човечеството. Тази теория достига до връхната си точка в трудовете на отците „Мъхитарян” през XVIII-XIX векове, където се подчертава Армения като отечество на човечеството, а арменския език – като божествен и първороден.

Много важна част от преданието за произхода на арменците е легендата за „Хайк и Бел”, където е отразено вековното противопоставяне между Древна Месопотамия и Арменското плато. Според легендата, арменците са започнали да смятат своето летоброене от деня на победата на Хайк срещу Бел. Според смятането на отец Хевонд Алишан от Ордена „Мъхитарян”, това се е случило на 11 август 2492 година пр.Хр.

Според арменското предание, арменският народ се нарича от името на Хайк  - „хай”, а страната „Хайк, Хайастан”, а от името на неговия наследник Арам произлизат имената „Армения” за „Хаястан”, а „армен” – за „хай”. Многобройни местности в Арменското плато са кръстени в чест на Хайк и неговите наследници.

Предания на други народи

Гръцкото предание за произхода на арменците е свързано с легендата на аргонавтите, която е много обичана и разпространена в Древна Гърция. Според нея, Язон с приятелите си с кораба „Арго” пътува към югоизточните брегове на Черно море. Целта е придобиването на Златното руно – символ на щастие и богатство. В пътуването участва Арменос. Той, според легендата, не се връща в Гърция, а се установява в Армения, която по негово име се нарича „Армения”.

Разсъждавайки върху фактите, легендата се е родила и се е прибавила към историята на аргонавтите по време на походите на Александър Македонски. Както тази легенда, така и легендите за гръцкия произход на персийците и мидийците, целят да оправдаят инвазията на Александър Македонски, затова историческите източници не се смятат за достоверни. Но легендата показва важната роля на Армения в този период на историята.

Грузинското предание е написано през IX-XI векове от грузински автори. Според него от осемте синове на Таргамос (Торгом) се образуват осемте народи: от големия син Хайос – арменците, от Картлос – грузинците, а от другите синове – редица кавказки народи. Това предание носи върху себе си печата на политическата реалност, която цари по време на царската династия Багратуни и преди тях, когато влиянието на арменските царе се простира върху страните на Задкавказието (това е причината, че грузинското предание посочва Хайос като по-големия син).

В еврейското предание като основател на Армения се посочва Урос (Улос), син на Арам, който обаче не е наследник на Яфет, а на Сим.

В арабското предание (което се повтаря в персийските източници) праотец на арменците се посочва Арминин от наследниците на Яфет (в Корана – Яфис).

Тези предания и легенди като източници не дават съществена допълнителна информация за произхода на арменците.

Обобщавайки традиционните истории за произхода на арменците, виждаме че арменците постоянно са били представени с подчертани положителни черти, а родовата връзка с тях е била желателна и е носила чест.

Същото виждаме и в редица европейски народни легенди, които свързват собствения произход с Армения. „Англосаксонска хронология”, която е била написана през IX век, основавайки се на данните от отец Беда Достопочтени (VI-VII) – основател на английската историография, посочва, че първите жители на Британските острови „са били бритите, които са дошли от Армения”.

Според редица средновековни източници, сред които „Баварска Хроника”, Песента на Анно”, „Песента на Роланд”, баварците също произхождат от Армения, където Ной слиза от планината Арарат.

Баските също свързват своя произход с Армения.

Интересни истории, свързани с Армения, са запазени в руските устни народни епически поеми (билини). В тях се величае един от най-обичаните герои на руския народ – Иля Муромец, който получава силата си от по-големия си брат Светогор, който е от „Араратските планини” …

Въпросът за произхода на арменците в съвременната историография.

От V век до средата на XIX век по въпроса на произхода на арменците неопровержимо се приема арменското християнско предание, взето от „Арменска история” на Мовсес Хоренаци.

През втората половина на XIX век в науката са представени нови теории, в това число дори се поставя под въпрос фактът, че арменците са местните жители на Арменското плато. Но след няколко десетилетия става очевидно, че подобни теории са неоснователни.

В началото на 1980-те години е установено, че индоевропейската родина през V-IV хилядолетия пр.Хр. се е намирала в северната част на Югоизточна Азия, а по-точно в Арменското плато, в източните части на Мала Азия, в Северна Месопотамия и в североизточната част на Иранското плато. Сам по себе си изчезва въпросът за това, че арменците са преселници, понеже индоевропейската родина се е намирала точно върху територията, където се образува и минава историческия си път арменският народ.

Древни исторически сведения за Армения и арменския народ.

До днес първите исторически сведения за Арменското плато са запазени в шумерските клинописи и се отнасят към XXVIII-XXVII векове. Споменава се ранната държавна единица Аратта. Името Аратта по право се съчетава с името Арарат.

От XXVI век пр. Хр. Месопотамските текстове споменават бога Хай(а), страната и народа със същото име.

От XXIV-XXIII векове пр.Хр. се споменават местности в Арменското плато с имена „Арман(и)”, „Арми”, „Арам” и други, които са първоначални варианти на името „Армения”. В клинописите на Ебла (Северна Сирия) от XXIV-XXIII пр.Хр. век се споменава за „синовете на Хая” (арменски синове), които живеят в страната Арми.

Така, още през XXVIII-XXIII векове за Арменското плато се споменават основните имена на Армения и арменците – Аратта, Хая и Арман(и), които продължават и до днес да са актуални – като Арарат, Хайк-Хаястан и Армения.

Понастоящем ясно може да се каже, че арменците са били част от майката-нация на индоевропейците и най-малко от втората половина на VI хилядолетие пр.Хр. са се отделили от индоевропейското семейство. Започнало е етническото и ранно държавообразуване на арменския народ, а през първата половина на I хилядолетие пр.Хр. е създадена първата общоарменска обединена държава.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян