Изготви: П-р Нерсес Кетикян
01.06.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН – За най-известния арменец в Китай се счита Хачик Бохос
Асдвадзадурян или самият Сър Пол Чатър. Той е работил
като помирителен съдия в
Хонконг, бил е член на изпълнителния и законодателния съвети, собственик на
много компании, както и над 40 години е бил първи съветник на
генерал-губернатора на Хонконг.
Хачик
Бохос Асдвадзадурян е роден на 8 септември 1846 година в Калкута (Индия), в
многодетно семейство. Кръстен е в Арменската църква Св. Назарет. Баща му Павел
е член на индийската гражданска служба, а майка му Мариам – домакиня, която е
възпитала 14 деца. По всичко личи, че животът трябва да върви по нормален
начин, но докато Хачик е на 7 години, умира баща му, а след две години – майка
му.
Децата са
преместени в сиропиталище. Хачик започва да учи в колеж La Martiniere в Калкута. След като навършва 18
години, веднага заминава в Хонконг, за да печели пари и да събере братята и
сестрите. В Хонконг той започва да работи като помощник управител на една
банка. После с помощта на едно еврейско семейство изучава тайните на
хонконгската борса и се превръща в едър финансов брокер, същевременно се
занимава с търговия на злато и ниви.
Благодарение
на своето трудолюбие и изключителни делови способности, скоро Хачик се превръща
в голям богаташ. Той става собственик на големи банки, имоти, търговско
пристанище и се превръща в един от най-богатите и влиятелни хора по това време
в цяла Азия. Благодарение на неговата икономическа дейност, до днес Хонконг има
свое уникално място в световната икономика.
През 1886
година с помощта на вече Пол Чатър е създадена млечна ферма (днес тя е известна
с името „Dairy Farm International Holdings”). В същата година той става член
на Законодателния съвет на Хонконг. Използвайки връзките си с изпълнителния и
законодателния съвети, през 1890 година в старото гробище на Ванча Чатър основава
първата електростанция в колонията. Освен това, с негова подкрепа се построяват
Университета в Хонконг, много училища, болници, жилищни сгради, както и
пристанището на Хонконг.
С
усилията на английските власти Чатър осъществява проекта „Praya Rocla Mation”, с който до бреговете на град
Виктория изсипват пръст в морето и го превръщат в суша. На това място са
построени хиляди жилища.
През 1897
година английското правителство го удостоява с орден St. Michael и St, George,
а през 1902 година е удостоен с титла рицар и започват да го наричат Сър Пол
Чатър.
„Този
млад арменец изпълни със себе си целия Хонконг. Той е навсякъде, не може да се
направи нищо без негово знание и участие. Той е бащата на Хонконг.”, пише в
историческите документи.
Чатър е
любител на крикета и конната езда. Често прекарва времето си в клуба по крикет
в Хонконг и не пропуска ежеседмичните конни надбягвания.
През 1872
година той основава собствен хиподрум (Chater Stable). През 1955 година в негова чест
авторитетната награда „Тройна Корона” в конните състезания на Хонконг е
наречена Hong Kong Champions & Chater Cup.
Заедно с
любовта си към Хонконг, Хачик Бохос Асдвадзадурян е и голям дарител за
арменците по цял свят. През целия си живот той е дарил огромни суми за
социални, обществени, духовни и образователни арменски организации в Хонконг,
Калкута, Лондон, Париж, Нанкин и Пекин. Освен това той е направил големи
дарения на Арменските църкви в Индия, помогнал е на сираци с арменски произход,
построил е арменския старчески дом в Калкута, за да подпомага оцелелите арменци
от Геноцида над арменците, във Великобритания основава „Благотворителна
Фондация за Арменски Бежанци”.
Хачик
Бохос Асдвадзадурян или Сър Пол Чатър умира през 1926 година, погребан е в
гробището на Хонконг. Понеже няма деца, според завещанието му част от
имуществото му е дадено на Арменската църква Св. Назарет в Калкута, както и на
няколко арменски църкви в Индия и в югоизточна Азия. Другата част от
богатството му е оставено на колежа, където той е получил образованието си.
И днес
много сгради, улици, паркове, станция на метро и други обществени обекти в
Хонконг носят името на Сър Пол Чатър.
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар