понеделник, 8 юни 2020 г.

ИСТОРИЯ НА АРМЕНИЯ (3): Армения в Духовните Възприятия в Древния Изток


От книгата на Артак Мовсисян, „Кратка история на арменския народ”
08.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Преди да се върнем към историческите сведения за Армения и арменците, първо да споменем сведенията за нашата
страна и народа в митологията на Древния Изток. Те са уникални не само с давността на сведенията и с това, че са споменати от чужденците, а и с факта, че са намерили място в религиите и в свещените книги на много народи.

В книгата Битие на Библията се разказва, че Бог създаде хората в Едемската градина, от която извираха четири реки – Ефрат, Тигър, Гион и Фисон. Учените все още спорят кои са последните две реки, но безспорно е, че районът на изворите на реките Ефрат и Тигър се намира в Арменското плато. Т.е., според Библията, Армения е Едемската градина, където са били създадени първите хора и там се съхраняват свещените символи на безсмъртието и мъдростта – дървото на Живота и дървото на познаване на Доброто и злото.

Едемската градина
В Битие се разказва още, че след време Бог реши поради грехопадението да унищожи човечеството чрез потоп, след който няколко благочестиви души (водени от патриарх Ной) бяха спасени „на връх Арарат”, т.е. в Арменското плато. Фактически, според Библията, Армения е свещена територия, където е създадено човечеството, където са пазени символите на безсмъртието и мъдростта, и която след световния потоп се е превърнала страната на възроденото човечество.

Същите представи намираме и в други първоизточници на Древния свят. По-специално в древната месопотамска митология са почитали бога на мъдростта Хай(а), който заедно с Майката богиня е сътворил човечеството в Арменското плато.

В шумерската легенда страната Аратта постоянно се възвеличава с почетни имена „Страна на Божествени свещени закони” и „Страна на безсмъртните”.

Първото се свързва с древните вярвания, че в Арменското плато при бога на мъдростта Хай(а) се пазят свещените закони, които управляват вселената.

Гилгамеш
Почетното име „Страна на безсмъртните” се свързва с шумерските предания (както и акадските, вавилонските и други, които произлизат от тях), според които оцелелите от потопа получават безсмъртие и живеят в Арменското плато, което съответства с библейските представи. Забележимо е, че епичният герой Гилгамеш в месопотамската легенда, който търси безсмъртие, хваща „път към Аратта”, върви нагоре по течението на Ефрат и по пътя преодолява планините Машу (Масу), които са планините Масиус или Масион, с които граничи на юг Арменското плато.

Същата представа намираме в епоса, посветен на Александър Македонски, който за първи път е бил написан през 240 година пр.Хр. Според него Александър Велики се стреми към безсмъртие и повтаря пътя на най-забележителния герой в Древния Изток – Гилгамеш. Всъщност Александър, който никога не влиза в Армения, хваща пътя „към арменския свят, където се намират изворите на Тигър и Ефрат”, а по пътя преотдолява планинската верига Масис. Т.е. в Древния свят представите за страната на безсмъртните са дотолкова дълбоки, че най-големият герой на Античният свят Александър Велики заменя Гилгамеш - най-забележителния герой в световноизвестния сюжет за търсене на безсмъртието в Древния Изток. Между другото целта и на двамата е една – Арменският свят. Там се пази митичното „Цвете на безсмъртието”, което съответства с Дървото на Живота в Библията.

картата на Филип Буаше
Вторият символ на Библейската Едемска градина е дървото за познаване на доброто и злото. Това, че Армения в представите на Древния Изток е страна на мъдростта, преди всичко е очевидно в митологичните представи за бога на мъдростта Хай(а), разпространени в Югозападна Азия. Освен тях, според един от древните шумерски оригинали „мъдростта и изкуството са свалени от страната Аратта”.

В представите на Древноизточните легенди Армения се представя като местожителство на боговете и свещена земя.

Така се представя Армения в страниците на трилогията „Вавилонска история” на Берос (IV-III век), която е написана възоснова на месопотамските клинописи. В месопотамския епос „Гилгамеш” Армения е наречена „Академия на Боговете”: там, където боговете даряват на човечеството право да имат отново живот. А според клинописите (XIV-XIII), намерени в град Угарит на северна Сирия, местожителството на върховния бог е до изворите на Западен Ефрат (река Мала), в района на главния култ на предхристиянска Армения – областта Висока Армения.

Картата на Емануил Боуен 
Подобни представи са разпространени и сред арменските вярвания, частици от които са се запазили в страниците на арменската историография. Ето как е представена областта Висока Армения на Велика Армения, която е духовния център на предхристиянска Армения в „Ашхарацуйц” (арменска книга от VII век с географско и картографско съдържание): „Тази област, наистина, както показва името ѝ, е по-висока не само от другите области на Велика Армения, а и от целия свят, затова я наричат Връх на Света. Тя изпраща реки до четирите краища на света. От Висока Армения започват четири големи реки.”Името „Връх на Света” се споменава поради това, че тази територия в древни времена е била местожителство на боговете, а от този Връх до четирите краища на света са изтичали четирите реки, което напомнят Библейските четири реки, които извират от Едемската градина …

В Библията Раят е посочен в „източната страна”, което заслужава специално внимание. В едно друго място на Битие се разказва, че Ноевият ковчег е спасен на планината Арарат (т.е. в Армения), след което хората, които говорят на един език „от изток” се заселват „в Сенаарската земя” (Шумер) и решават там да построят Вавилонската кула. И в двата случая Армения е представена като страната от „изток”, докато според евреите, които са написали Стария Завет, тя се намира на север.

Подобни представи присъстват и в други древни източници. В месопотамския епос „Гилгамеш” границата на страната на рая и безсмъртието е планините Машу, където са изгревът и залезът. Означава, че от Месопотамия и от Палестина Арменското плато, което се разпростира към север, се счита за „изток” не по географския смисъл на думата, а в смисъл „страната на изгрева на слънцето”. По-късно предварителният смисъл е забравен и думата е възприета с географския смисъл.

Арменското плато като пристанище на слънцето е обрисувано и в хетските първоизточници, според които слънцето изгрява от „Източното море” – езеро Ван. Това изцяло е в съответствие с арменските предания, според които златната спалня на слънцето се намира в дъното на езерото Ван, откъдето всяка сутрин излиза и вечер се връща дневният светилник.

Изключително интересни сведения за Армения са запазени в арменския епос „Сасна Църер” или „Давид Сасунски”. Цовинар съветва синовете си да избягат от Багдад в Армения със следните думи:

Бягайте, вървете!
В града на Арменския крал.
Нощем хващайте като знак ярката звезда,
А денем попитайте
за Страната на Източния крал.

В нашият епос Армения се нарича „страна на Източния крал” – едно определение, което произхожда в миналото и може да бъде запазено само от древни времена.

източните мъдреци
Обстоятелството, че както във важни епизоди на Битие (Едем, потоп и др.), така и в много други древни източници Армения е представена, като „изток”, дава повод да предполагаме, че „източните мъдреци”, споменати в Новия Завет, които първи идват да поздравят раждането на Христос, може да са били жреци от Армения …

Всички гореспоменати факти трябва да дават повод за размисъл на всеки арменец. Армения е считана за страна на творението, на възраждането на човечеството след потопа, на безсмъртието и мъдростта, на слънцето  не само от нашите предци, но и от народите, които нямат никакви родословни връзки с нас …

Значи от древни времена има една наднационална, надрелигиозна идеология, според която нашите планини имат ключова роля.

Защо точно Арменското плато?
Кое е тайнството на нашата страна?
Коя е тайната за това, че нашата родина е свещена…?

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян

Няма коментари:

Публикуване на коментар