ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ХРИСТИЯНСКА АРМЕНИЯ”: Абгар - арменски цар, който първи като цар лично приема Христос още през I век и на когото е кръстена първата българска печатна книга «Абагар»

Източник: Енциклопедия „Християнска Армения”

08.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – АБГАР (западноарменски Апкар), свети Абгар, според преданието – първият християнски цар през I век, син на

партевския цар Аршам Аршакуни. Канонизиран светец в Арменската апостолическа църква. Царувал е над провинция Осроене, столицата на която е била Едеса. Според книгата «История на Армения» на Мовсес Хоренаци (V век) е бил арменски цар, а според други източници – асирийски цар.

Абгар се наричали всички владетели на Осроене (от 132 г. пр.Хр. до 216 г. сл.Хр.). Според исторически факти първият цар, приел християнството (през 207 година) е бил Абдар IX (179-214). Арменският цар Санатрук през 91 година превзема трона на Осроене и получава титлата „цар на Едеса”, както и, предполага се, името Абдар.

Мовсес Хоренаци основавайки се на асирийските древни източници, които са били преведени на арменски („Учението на Адде”, „Писмо на Абгар” от Лебубна от Едеса) традиционната история за обръщението на Абгар IX е приписан на Абгар V, който е живял през I век, в дните на Исус Христос, чул за чудесата на

Спасителя и повярвал, че „те не са човешки сили, а на Бога, защото никой от хората не може да възкръсва мъртви, а само Бог”. И вярвайки, че Исус е Син на истинския Бог, чрез свои пратеници праща писмо-молба до Йерусалим на Спасителя, за да дойде той и да го излекува, „защото тялото му е осквернено с ужасни болки” – проказа. Абгар е удостоен с отговор от Спасителя, написан от ръката на апостол Тома. В писмото-отговор се казва, че Спасителят още има работа за вършене в Йерусалим, но ще изпрати един от своите ученици, който ще дойде, ще го излекува „и ще дари живот на теб и всички, които са с теб”. След възнесението на Спасителя апостол Тома изпраща в Едеса апостол Тадей, който излекува Абгар, всички болни и заразени в града, проповядва Евангелието и назначава за епископ на град Едеса един копринен тъкач на име Адде, и, според Мовсес Хоренаци заминава при братовчеда на Абгар – Арменския цар Санатрук.

След това цар Абгар изпраща писма до римския император Тиберий, до Асирийския цар Нерсех и Персийския цар Арташир, за да приемат и те Исус Христос като Божи Син и Спасител. Той още нарежда да търсят и да намерят един от апостолите на Исус (най-вероятно той е бил Симон, наричан Зилот), за да чуе от тях словото за небесното царство. Абгар е починал „след като е царувал тридесет и осем години”, вероятно през 37 или 50 година. Писмата на Абгар и отговорите им („Копия на петте писма”) са включени във 2-та част на книгата „История на Армения” на Мовсес Хоренаци.

Според асирийските източници „Учението на Адде” и „Писмата на Абгар” на Лабуба от Едеса, заедно с отговора на Исус Христос, пратеникът на Абгар – Анан

донася и „живия образ” (известен като „Неръкотворен Образ” - Убрус) на Спасителя (запечатан върху кърпа чрез докосване на лицето). Тази кърпа първоначално е била пазена в Едеса, а после в различни църкви по света.

Арменската църква първоначално е празнувала заедно празника на св. Абгар и св. Адде. В книгите на „Житие на Светци” на Григор Марзъванци (около 1700 г.) се споменава датата 31 декември. По-късно Върховният патриарх и католикос на арменците Симеон I Ереванци (1763-1780) отделя празника на св. Абгар, който сега се празнува в съботата след 4-та неделя на Хиснак (предходните 50 дена на Рождество Христово) или вторника след 2-та или 3-та неделя на Хиснак в зависимост от годината.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян