„Кратка история на арменския народ”, Артак Мовсисян,
2014
15.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Да преминем от митологията към полето на чисти
исторически сведения. Археологическите открития през последните
години
редактират хронологията на Древния Свят, която е установена десетилетия наред.
По-специално преминаването от дивия и само консумиращ бит на човечеството към
уседналост и промишлена икономика датира
още от VIII-VII векове пр. Хр. Това се смята за влизане в човешката цивилизация, което по
определение на английския археолог Гордън Чайлд се нарича неолитна (новокаменна
ера) революция”.
През последните десетилетия в
южната и югоизточната част на Арменското плато при разкопки са открити паметници,
датиращи от 10 000 – 8 000 год. пр.Хр., които имат революционно
значение за изследването на началото на най-древната цивилизация. По-важни от
тях са пещерата Шанидар в област Кордвац на Велика Армения (Кордуена), Чатону
тепеси (Чайоню), Халан Чеми и Демиркьой в областта Ахдзъник на Велика Армения,
а Гьобекли тепе и Невалъ Чори в територията на Арменска (Северна) Месопотамия.
Изследванията на тези и други паметници от същото време карат времето на
настъпването на неолита (новокаменната ера) да се премести с две хиляди години. |
| Шанидар |
В археологическия обект
Шанидар, разкопан още през 1957-1961 год. не само бяха намерени следи на
неандерталци (от преди 80 000 – 60 000 години), а и бе потвърден
първият древен земеделски и фермерски обект върху земята, който датира от IX хилядолетие пр.Хр. По-късно при разкопки в Чайоню са
намерени следи от монументална архитектура. А от 1995 година в резултат от
координирани разкопки в Гьобекли тепе (на арменски Портасар или Портабълур, 15
км на североизток от Едеса) е открит най-древния храмов комплекс, известен
върху цялото земно кълбо (средата X хилядолетие
пр.Хр.).
 |
| Гьобекли тепе |
В съвременната наука е прието
да се смята, че монументалните постройки са характерни само за цивилизациите,
които се появяват най-много след началото на земеделието. Гьобекли тепе
(Портабълур) променя представите за Древния Свят. Хората, които са издигнали
там паметници, не са били земеделци, дори не са владеели глиненото изкуство. Те
са били ловци, които са живели преди 11 500 години …
Върху паметниците присъстват
образи на свещени животни (бик, глиган, лъв, лешояд, змия, лисица, скорпион и
др.) с художествени решениа на високото изкуство, които някои изследователи
предлагат да бъдат възприети като образи на съзвездия. Ако това се потвърди, ще
има нужда да редактираме нашите знания за раждането на астрономията. Тези
паметници са по-стари с шест хиляди години от египетските пирамиди. Не е
случайно, че Клаус Шмидт, ръководителят на археологическата група, която
извършва разкопките, е озаглавил книгата
си „Първият храм в света: шест хиляди години преди пирамидите”.
 |
| Арменски модел на Космоса |
Шмидт смята, че върхът на
хълма е бил поклонническо място за общностите, които са живели в радиус от 300
мили, а каменните паметници са най-древни образи на богове, които са се
запазили до днес.
Фактически новите
археологически открития ни позволяват да смятаме Арменското плато заедно с
южните му съседни региони за люлка на най-старата цивилизация. В
археологическата литература тази люлка-територия се нарича условно „Златен триъгълник”.
От този триъгълник изгрява нашата цивилизация …
* * *
Преминаването от
праисторическата ера до ранната цивилизация и образуването на ранните държавни
по земята се е състояло по различно време. На Арменското плато втози период е
Ранната бронзова епоха (през IV-III хилядолетие пр.Хр.).
Различни са били и причините,
и движещите сили за развитие на цивилизациите. Например в Египет и Месопотамия
произходът и развитието на цивилизацията са били свързани с напояваното земеделие,
което се е развивало по басейните на големите реки (Нил, Ефрат и Тигър).
Движещата сила на цивилизацията Ебла, образувана през III хилядолетие пр.Хр. в територията на съвременна Сирия, е била не
напояваното земеделие, а търговията и създаването на широка международна
търговска мрежа. Т.е., движещите сили за създаване и развитие на цивилизациите
в различни периоди са били специфични и разнообразни.
Коя е била главната движеща
сила за произхода и развитието на цивилизацията по нашите планини.
 |
| Археологически обект в Карашамб (Армения) Ранна бронзова ера |
Появата на ранната земеделска
култура по Арменското плато и нейните прояви показват, че тя е една от
световните люлки на земеделската култура. Но по нашите планини напояваното
земеделие не е било решаващ фактор, понеже регионът е твърде богат с водни
ресурси и нямало нужда от създаване на голяма мрежа за напояване. Търговските
отношения също са били важни, но не решителни. Решително значение е имало
металообработването, за което Арменското плато е било богато с метални мини.
Освен суровини, за развитието
на металообработването са били необходими нови нива на транспортни превозвачи.
Този превозвач е станал конят. За първите обяздени коне в света писмените
източници споменават Арменското плато през III хилядолетие пр.Хр.
 |
| обсерваторията на Мецамор |
По време на ранната бронзова
ера в Арменското плато присъстват почти всички особености, характерни за
ранните цивилизации. Уникално научно постижение за своето време е
обсерваторията на Мецамор, откъдето са наблюдавали небето още през 2800-2600
год. пр.Хр. Според изследванията на европейски историци-астрономи (В. Уолкот,
К. Фламарион, Е. Маундер и др.), извършени още към края на XIX век и през XX век,
наименованията на зодиите са възникнали в Арменското плато около XXVIII век пр.Хр.
 |
| Археологически обект "Лернагог 1" (Армения) VIII-VII хилядолетие |
Тогава е имало безпрецедентно
разпространяване на културата на ранната бронзова ера от Арменското плато. Тази
култура на север е стигнала до Северен Кавказ (област Кубан, Чечения, Ингушетия),
на юг – до Сирия и Палестина, на югоизток – до централните райони на Иранското
плато. Това културно проникване и завладяване е продължило две-три столетия до XXVI век пр.Хр., след което културната зона на Армения
отново се е ограничила в рамките на Арменското плато.
През ранната бронзова ера (от
средата на IV хилядолетие до XXIV век пр.Хр.) цялото плато е било обединено в една
културна зона, жителите на която са били свързани с етно-духовно единство. Това
единство присъства още от VI-V хилядолетие
пр.Хр., и най вероятно е свързано с индоевропейската прародина.
Превод
от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта
Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар