АРМЕНСКИ РОДОВЕ: Родът Гюлбенкян – от аристократичен род до световен филантроп

Автор: Анжела Къждърян, Mediamax.am

12.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН

Семейство Гюлбенкян са 

потомци на арменския княжески род Ръщуни

Според историка Геворг Памбукян, произходът на семейство Гюлбенкян идва от княжеския род Ръщуни през IV век. Последните управляват южната страна на

езерото Ван в Историческа Армения, наричана Ръщуник. През XI век поради конфликт с мощния арменски княжески род Арцъруни, те се преместват в град Кесария – Кападокия, където получават аристократичната титла Варт Батрик. 

През XVII век родът Ръщуни, опитвайки се да избяга от турските гонения, превежда титлата си на турски – „Гюл Бенк”. Този род е един от богатите и известни в Кесария, членовете на който разполагат с няколко търговски центъра. 

Според една от версиите, бягайки от местните турски гонения, към средата на XIX век, Саркис и Дирухи Гюлбенкян се местят от Кесария в Константинопол (Истанбул), където основават свой търговски център. Според друга версия, преместването на семейство Гюлбенкян целѝ да развие и разшири бизнеса си.

Установявайки се в Константинопол, семейство Гюлбенкян основават своя търговски център, занимават се с благотворителност, по-специално подпомагат арменската болница „Св. Спасител” в града, която продължава да съществува до днес. Тя е построена през 1835 година с усилията на Арутюн амира Безджян по архитектурата на Карапет амира Балян и тъст му – Ованес Серверян. 

Забележително е, че тъкмо в двора на църквата, която се намира на територията на болницата и носи същото име, са погребани Саркис и Дирухи Гюлбенкян.

Калуст Гюлбенкян става един от 

най-влиятелните и богатите хора на своето време

На Саркис и Дирухи Гюлбенкян им се раждат три деца. Първородният – Калуст Гюлбенкян се ражда през 1869 година. Той се откроява с високия си интелект и баща му смята, че ще продължи неговото дело и ще се занимава с производство, но Калуст Гюлбенкян избира друг път. Той решава да се занимава с нефтен бизнес. След като завършва блестящо Английския кралски колеж, по съвета на арменския магнат Манташян (офисът на който се намирал в съседство до търговския център на Гюлбенкян), Калуст Гюлбенкян тръгва към Баку, където се запознава с производството на „черното злато”. Времето, прекарано в Баку, и доближаването до нефтения бизнес се превръщат в истинско училище за арменския младеж, който през 1891 година издава книгата „Закавказие и Апшеронски полуостров: спомени от пътувания”. Този труд, както и други научни статии, които издава Гюлбенкян, съсредоточават вниманието на турското правителство върху него. През 1912 година вече е създадено Турското нефтено сдружение, 15% от акциите на което принадлежат на Калуст Гюлбенкян, който е получил британско гражданство. През 1898 година му е доверен поста на икономически съветник към посолствата на Великобритания и Франция в Османската империя.

След разпадането на Османската империя започва истински хаос за притежаване на петролните мини в Ирак. Според договора от 1928 година, който влиза в историята с името Договор на „червената линия”, Турската петролна компания се превръща в Иракска петролна компания. 5% от акциите ѝ стават собственост на Калуст Гюлбенкян и така той получава прякора „Мистър 5%”. Забележително е, че тези червени линии, които са били най-важните атрибути на договора, са начертани тъкмо от „Мистър 5%”, за да посочи границите на дейността на петролните компании. Така Калуст Гюлбенкян се превръща в един от най-влиятелните и най-богати хора в света.

Арменецът Калуст Гюлбенкян

Като добър специалист в сферата на петролопроизводството Калуст Гюлбенкян свободно е владеел няколко езика. Притежавал е дарбата на дипломат, и в резултат от всичко това, превръщайки се в истинска легенда на пазара на „черното злато”, никога не остава откъснат от арменските среди. Достатъчно е да отбележим, че известно време е бил председател на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган” (AGBU), но поради проблемите, свързани с правителството на Съветска Армения и въпросите, касаещи контрола на финансите на Съюза, арменският филантроп е принуден да се откаже от този пост. Въпреки това великият арменец продължава да помага на арменския народ. 

Гюлбенкян е инвестирал в изграждането на кварталите Нубарашен и Нор Кесария в Ереван. Хиляди арменски бежанци намират свой дом с неговите средства, основава новата сграда на Националната болница „Сурп Нъшан” в Истанбул, построява сградата на Арменската църква в Лондон, Музея на арменските ръкописи „Гюлбенкян” в близост до резиденцията на Арменската патриаршия в Йерусалим и други места.

Калуст Гюлбенкян е богобоязлив и консервативен човек. За него арменският език е най-красивият и предпочитаният. За това разказва Перч Степанян, директор на Фондация „Гюлбенкян” от местния клон в Армения. В едно от интервютата си той споменава срещата между двама колосални арменци– Уилям Сароян и Калуст Гюлбенкян. Гюлбенкян, за когото е много вдъхновяващо да познава вече известния писател Сароян, му предлага на висок глас да поговорят на арменски език, за да покажат красотата на майчиния им език. Както е отбелязал Уилям Сароян, арменският петролен магнат е говорел съвършено западноарменски.

Една друга история разказва историкът Вахрам Харапанян. Арменският писател от и архитект от Америка Гурген Яникян се хваща на бас с един негов приятел чужденец, че макар лично да не познава Калуст Гюлбенкян, може да се запознае с него и дори да пият шампанско заедно. Така Яникян заедно с приятеля си пристигат в Париж и намират хотела, в който е отседнал Гюлбенкян. Когато разбира, че арменският магнат е вече в стаята си, Гурген Яникян отива пред стаята му и чука на вратата. Гюлбенкян отваря вратата, запознава се с арменския младеж и го пита какво иска. Яникян отговаря, че не идва да поиска пари, понеже получава достатъчна заплата. Не идва, за да поиска акъл, понеже акъл е невъзможно да се дава или да се взема, просто е дошъл да стисне гордо ръката на своя сънародник. Гюлбенкян подава ръката си и шеговито казва: „Ето я, стискайте!” Той започва да разговаря с непознатия младеж на най-различни теми. Накрая богатият арменец отбелязва, че би бил щастлив, ако има син като Яникян, и че последният може по всякакви въпроси да се обърне към него.

Подобни истории, свързани с Калуст Гюлбенкян и неговата благотворителност, са много. Той е имал идеята в новосъздалата се Република Армения през 1918 година да основе Общоарменски фонд, но тя не успява да стане факт поради краткото съществуване на първата арменска република.

Фондация „Калуст Гюлбенкян” – световни филантропи

Последните години от живота си Калуст Гюлбенкян прекарва в португалския град Лисабон. Точно там се намира Благотворителната организация, която през 1956 година е създадена на негово име съгласно завещанието на арменския филантроп. Фондацията, която се управлява от Съвета на попечителите и продължава дейността си до днес, предоставя огромни материални помощи на Португалия.

Още като председател на „Парекордзаган” Гюлбенкян се сблъсква с твърдата позиция и обвиненията на правителството на Съветска Армения, понеже последните се страхуват от подобна сила, която може да обедини силите на Диаспората. Колкото се отнася до Великобритания, Гюлбенкян така и не прощава на британското правителство, което по време на Втората световна война го обявява за „технически враг”. Тази позиция на Великобритания относно Гюлбенкян  е заради отказа от решението му да остави колекцията си от художествени творби на британския музей. Така Калуст Гюлбенкян, който полага всички усилия, за да управлява правилно имуществото си, решава да остави по-голямата част от богатството си на Фондацията, централата на която трябва да бъде в Лисабон, където той е имал правово поле. Постоянни членове в Съвета на попечителите трябвало да бъдат потомците на дъщеря му Рита Йесаян, която била омъжена за Кеворк Йесаян. Трябва да отбележим, че арменският магнат е оставил много малка част от богатството на сина си Нубар Гюлбенкян, понеже смятал, че той води безотговорен живот.

През 1956 година – след смъртта на Калуст Гюлбенкян се основава Благотворителната фондация „Гюлбенкян”. Скоро там е открит арменски отдел, въпреки че в завещанието не се споменава за това.

Единственият внук на Калуст Гюлбенкян – известният юрист Микаел Йесаян е управлявал Фондацията около тридесет години . В момента Мартин Йесаян, един от потомците на Гюлбенкян, който е внук на Рита Йесаян, е член на Съвета на попечителите. Той е инспектор на лондонския клон на Фондацията и ръководител на арменския отдел на Фондацията във Великобритания и Ирландия.

Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян