Източник: Енциклопедия „Християнска Армения”
12.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – АБРАХАМ I АХБАТАНЕЦИ (Աբրահամ Ա Աղբաթանեցի) – (роден
към средата на VI
век в село Ахбатанк (провинция
Ръщуник) и починал около 615 г.). Върховен патриарх и Католикос на всички арменци от 607 година. Наследява католикоса Мовсес II Ехивардеци. Бил е епископ на провинция Ръщуник. По негово време Грузинската църква се отделя от Арменската църква.
Ръщуник) и починал около 615 г.). Върховен патриарх и Католикос на всички арменци от 607 година. Наследява католикоса Мовсес II Ехивардеци. Бил е епископ на провинция Ръщуник. По негово време Грузинската църква се отделя от Арменската църква.
През VI-VII век както по целия християнски Изток, така и между Арменската и византийската
църква се е изострила борбата около доктринални въпроси. Тази борба е била
между халкидонци (от IV Събор в Халкидон)
и антихалкедонци, несторианци (от Несторианство) и източни църкви, в това число
и Арменската църква.
В продължаващата война между
Персия и Византия, и двете страни са се стремели да привличат на своя страна
християните, определяйки голямо място в тази политика на доктриналните въпроси.
Въпреки че към края на V век несторианската
църква вече е получила официално признание в Персия, но за да отдалечи
арменците от влиянието на Византия, която е приела халкидонството, персийският
цар Хосров II Парвиз е защитавал
антихалкидонската позиция на Арменската църква и насърчавал антивизантийските
настроения. Чрез Съмбат Багратуни Базмахахт, губернатор (марзпан) на Въркан
изгонва от гръцката част на Армения нелегитимния католикос Хованес, който е
назначен от византийския император Маврикий през 591 година. Позволява в град
Дъвин, столицата на Армения и престолния на католикоса да се построи нова
църква, а по-късно – в Персийския събор признава
доктрината на Арменската църква като единствена православна доктрина в
границите на Персия.
В дните на Абрахам I Ахбатанеци борбата между провизантийските и
проперсийските християни (арменци, грузинци, кавказки албанци), е продължила
под прикритието на халкидонството и антихалкидонството. Въпреки усилията на
Абрахам I Ахбатанеци да разубеди грузинския католикос Кирион да
приеме халкидонството и да установи доктринален съюз с гърците, през 608 година
Грузинската църква приема халкидонството.
Важни документи за събитията от
този период и за горещата доктринална борба са патриархалните писма, отнасящи се
до дейността на Абрахам I Ахбатанеци
като епископ и католикос, изпратени до грузинския католикос Кирион, до епископ
Мовсес в град Цуртав, до Мовсес Кертох, до губернатор (марзпан) Съмбат
Багратуни във Въркан, и които са запазени в книгата „Писма” («Գիրք թղթոց»). Особено в писмата, изпратени до грузинския католикос
Кирион, Абрахам I Ахбатанеци е подчертал съюза
между Арменската, Грузинската и Албанската църква в началото на VI век, когато те заедно са се борели срещу амбициите на
гърците и халкидонството («Գիրք թղթոց», Գ թուղթ, էջ 182–183).
Арменският католикос в
писмата си предоставя важни сведения за приетите решения по време на Първия
Църковен Събор в град Дъвин през 506 година и за позицията на Арменската църква
спрямо халкидонството.
Според Абрахам I Ахбатанеци основната цел на Първият Събор в Дъвин е
била да изясни доктриналната позиция на Арменската църква, както и на
Грузинската и Албанската църква, които приемат върховенството на Арменската
църква относно Халкидонския Събор и халкидонските проблеми, както и да изрази
единна позиция.
Писменото наследство на
Абрахам I Ахбатанеци в бъдеще е било използвано от арменски
историографи и летописци, когато са представяли историята и хронологията на
разделението на Арменската и Грузинската църква.
Католикосът на всички арменци
Абрахам I Ахбатанеци е писал още доктринални трудове. Абрахам I Ахбатанеци като върховен патриарх и Католикос на
всички арменци е наследен от Комитас I Ахцеци.
Превод от арменски: П-р
Нерсес Кетикян
Няма коментари:
Публикуване на коментар