ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ: Бакинския петрол и 5 рубли на най-богатия арменец в Европа – Александър Манташов за развитието на Арменския духовно-културен живот

Автор: Лаура Саркисян, Sputnik Армения

25.05.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Невъзможно е да си представим Тифлис (Тбилиси) без Александър Манташов – известен арменец, филантроп, един от

най-богатите хора на XIX-XX век. Той не само е дарил луксозни къщи и други великолепни сгради на Тбилиси, но и е предоставил на града телефонна връзка.

Преди почти два века, на 3 март 1842 г., в семейството на тифлийския търговец Ованнес Манташянц се ражда момче, което е кръстено Александър и на което е предопределено да стане петролен магнат и филантроп - един от най-богатите хора в Европа.

Детството на Александър преминава в Тбилиси, където завършва с отличие частното училище на Галуст Папазян. Още в детството Манташов проявява изключителни способности към различни науки.

Полиглотът Манташов като триезично дете (арменски, грузински, руски), впоследствие перфектно усвоява още три езика - френски, английски и немски. През 1864 г. Александър заминава за Персия, за да помогне на баща си, а оттам през 1868 г. заминава да учи в Лондон.

Тифлис – моят роден дом

Манташов  е много привързан към Тифлис, който по онова време се смята за напреднал и модерен град - основният транзитен пункт, свързващ Севера с Юга, Запада с Изтока. След като изучава и трупа опит в Европа, младият Александър идва в Тифлис през 1872 година.

Известният филантроп Майкъл Арамянц кани Александър в петролния бизнес. Преодолявайки съмненията, Манташов все пак е решен, и по-късно преминава изцяло към този бизнес. Микаел и Александър купуват в Баку няколко нерентабилни кладенци, които с течение на времето стават най-печелившите. Впоследствие компанията на Манташов построява нефтена рафинерия в Баку. Александър става един от най-влиятелните хора в региона и основава компанията "Александър Манташов и Ко."

Манташов предлага на Арамянц да продаде част от акциите на „ Манташов и Ко“, на което Микаел  отговаря: „Не забравяй кой те доведе в Баку“. Тези думи „отрезвяват“ Манташов, и неговите другари никога не повдигат този въпрос отново.

Бизнесът на Манташов просперира, но от това той не се главозамайва. Той продължава да ходи на работа с трамвай или пеша, раздава монети от пет копейки на деца от бедни семейства и инвестира в архитектурата на града.

В архивите е запазено писмо от Манташов, адресирано до Католикоса на всички арменци от 1908 г., в което той иска благословията му за изграждането на новата сграда на Нерсисянската семинария. Сградата с площ от 14 хиляди квадратни метра е построена за две години от 1909-1911 г., а бюджетът на строителството възлиза на 300 хиляди рубли.

Със средствата на Манташов са построени повече от една сграда в Тбилиси: това е добре познатото обществено училище N4, разположено в един от централните квартали на Тбилиси - Сололаки, театър „Руставели” и още други сгради.

В началото на XX век Манташов финансира реставрацията на Първопрестолния Храм „Светицховели” на Грузинската православна църква. Манташов буквално спасява от унищожение Храма. Интересното е, че само Манташов се съгласява да направи реставрация на храма без никакъв личен интерес. Останалите искат в замяна на помощта място за погребение в двора на храма. В „Светицховели” са погребани крале и светци на Грузия.

Александър поддържа най-големия приют за сираци в целия Кавказ, отпуска средства за изграждане на училище за незрящи деца и се грижи за поддържането му до края на живота си. Със средствата на Манташов са построени търговски центрове и места за забавления в близост до Катедралния Храм „Сиони”, както и жилищни сгради на улиците Табидзе, Агмашенебели и Мачабели. Също така той построява конна база и конюшни в Дидуб и прекарва първия телефонен кабел, който поставя основата на телефонната инсталация на града.

Манташов в живота на Комитас и Степан Шахумян

Манташов е един от членовете на „Арменската благотворителна организация в Кавказ”, действаща в Тифлис. Според традицията, установена от Манташов, всяка година в началото на м. март членовете на организацията излизат по улиците на Тифлис от проспекта Головински (сега Руставели) до площад Мейдан и събират пари за благотворителност.

Събирането на средствата организира Александър Манташов, който призовава арменците да дарят по 5 рубли. А той бе един от най-богатите хора в Европа, на когото никой не може да откаже.

Александър Манташов променя съдбата на много арменци. Някои впоследствие стават известни деятели на културата и изкуството. Сред тях е големият арменски композитор Комитас, на когото Манташов не само плаща следването, но и специално донася пиано за него от Европа.

Той помага на всички, в които вижда талант и желание за учене. Ето защо той има топли приятелски отношения с революционния и политически деятел Степан Шахумян, който работи като негов мениджър.

Той финансира образованието на Шахумян в Европа и не спира да му дава стипендия, дори след като се проваля брака между дъщерята на Манташов и Шахумян.

Манташов страда от проблеми с бъбреците през целия си живот. Периодично той е обезпокоен от пристъпи, придружени от силна болка.

Филантропът умира през април 1911 г. на 69-годишна възраст. Погребан е в гробница, намираща се в двора на Арменския катеедралния храм „Ванк”, до съпругата му.

Църквата, подобно на гробницата на Манташов, е разрушена по заповед на съветския държавник Лаврентий Берия.

Всъщност от великия филантроп не остава нищо, освен паметта. През 1997 г. шепа земя е взета от мястото на погребението на Александър Манташов и символично е погребана в двора на храма „Св. Ечмиадзин” в Тбилиси. Там е монтиран и бюст на Манташов.

 Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян

Редакция: Варта Берберян-Гарабедян