Автор: Музей-институт на Арменския геноцид
25.05.2020,
ГАНТЕХ АРАРАТЯН – В началото на XIX век, в многонационалното османско общество
все още няма регламентиран музикален и концертен живот, няма професионални
композитори и
изпълнители. В музиката доминира устното народно творчество.
Първите
музикални колективи в западноарменската действителност започват да се оформят в
началото на XIX век, благодарение усилията на композитора и диригент Гарабед
Папазян, който първи организира и ръководи театрални оркестри. Славата и
известността му в музикалния живот на Цариград е толкова голяма, че той
получава покани и от Европа да ръководи европейски музикални оркестри.
Благодарение
дейността на Папазян, значително се издига ролята на музиката в османското, а
по – специално в западноарменското общество.
Потребността
от музикално знание довежда до създаването на периодичните музикални издания.
Първият подобен вестник е „Източна лира”, който
започва да се издава от 1858 год. Тази инициатива има историческо значение, тъй като за първи
път в Османската империя започва да се издава музикален вестник с европейски
ноти. По този начин се поставя началото на разпространението на нотите в
империята.
През 1861
год. започва да се издава друго подобно списание под името „Арменска лира”, а
впоследствие през 1862 год. се основава музикалната организация „Арменска
лира”.
Музикалният
деятел Нигохос Ташчян, съвместно с брат си Акоп Ташчян започват да издават
полугодишно музикално списание на име „Османска музика”, разпространявайки
източни мотиви за пиано и други музикални инструменти.
Благодарение
усилията на западните арменци са създадени първите опери и оперета, а по-късно музикални
театри в Цариград. Те са първите в Близкия Изток и имат огромно историческо
значение. В тази важна работа особено значение има дейността на Дикран
Чухаджян. Той получава образованието си в Италия. Арменският композитор Дикран
Чухаджян е един от тези, които владеят
сложните жанрове на симфоничната, камерната и оперната музика, различните
видове многогласна музика, похватите на оркестрацията.
Говорейки
за значението на дейността на Чухаджян в турското музикално изкуство, Махмуд
Рабид отбелязва, че той е първият композитор, който се е опитал да приобщи
турската музика към европейската култура.
Активизирането
на музикалния живот предизвиква създаването на музикални групи в Западна
Армения и в други градове на Османска империя, където са живели много арменци.
В
арменските училища музиката става
задължителен предмет за изучаване, благодарение на което се изграждат много
талантливи музиканти. Сред западните арменци те не са само изпълнители или
музикални творци, а и майстори на музикални инструменти. Заслужава да се
спомене майстор Кероп Зелчиян (1830-1910), който има собствена работилница за
различни видове „Дзъндзъха” (чинели Zildjian), с които става известен по целия
свят. Неговите музикални инструменти превъзхождат по качества европейските с
нежното си звучение и издръжливост. Инструментите, създадени от Зелчиян
(Zildjian), участват в най-различни международни конкурси и печелят награди. И
до днес те са сред най-качествените чинели, използвани от рок-групите по света.
В
резултат от Арменския геноцид, организиран и осъществен от младотурското
правителство през годините на Първата световна война, арменското музикално
изкуство претърпява огромни загуби.
Много известни музиканти стават жертви на геноцида, а музикалните групи се
разпадат.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
Няма коментари:
Публикуване на коментар